Раиса огледа улицата. Нямаше следа от Лев и Карой, но те сигурно бяха наблизо. Възползва се от объркването и суматохата, причинени от бронетранспортьора, и зави в една странична уличка. Затича се, докато остана без сили, и спря да си почине. Изчака да се съвземе. Беше се отделила от Лев. Сега можеше да търси Зоя самостоятелно.
Тази мисъл ѝ беше дошла наум още в Москва веднага след като разбра, че Зоя е жива. Тя можеше да се съгласи да живее с нея, но не и с Лев. А през последните шест месеца едва ли е променила мнението си. Освен това твърде вероятно Зоя да е станала още по-затворена. Във влака за Унгария Раиса още веднъж се убеди в правотата си, като гледаше как си шушукат Лев и Карой — двама бивши агенти, подозиращи се взаимно в какво ли не, но свързани с нишките на секретната служба. Зоя щеше да попита: „Двама агенти на КГБ, изпратени да ме спасят?“. И ще си отиде, без да ги удостои с отговор. Те съвсем не разбираха чувството, което Фраершата така успешно експлоатираше, като се преструваше, че ѝ съчувства за нейната самота и обърканост.
Лев едва ли щеше да се досети, че тя ги е напуснала преднамерено. Карой може да отгатне истинските ѝ намерения, но Лев упорито ще отрича. Това ѝ даваше известно предимство. Карой ги беше снабдил с карти на града, на които бе отбелязано мястото на апартамента му, ако се случи да се разделят. Тя прецени, че се намира някъде в района на улица „Штали“. Трябваше да се движи на юг, като избягва по-откритите улици, за да стигне до кино „Корвин“, където е била забелязана Зоя.
Вървеше бавно, като сверяваше предпазливо пътя си по картата, и стигна до улица „Улой“. В този квартал имаше следи от ожесточени боеве — по изровения паваж бяха разпилени гилзи от снаряди. Въпреки че улицата беше голяма, Раиса видя само няколко души, притичващи между къщите, и повече никой не се показа — мистериозна тишина за толкова оживена артерия. Тя се движеше близо до стените на зданията и взе от земята парче тухла, готова всеки момент да се скрие зад нечия врата или да счупи стъкло и да се приюти в някое помещение при най-малка опасност. Усети, че едната страна на тухлата е мокра. Объркана, се огледа и забеляза, че платното е покрито с нещо хлъзгаво.
Нещо повече, цялата ширина на улицата бе покрита с коприна, топове скъпа коприна, залята с нещо като сапунена пяна. Смаяна, пристъпи внимателно напред, но гладките подметки на обувките ѝ се плъзгаха и тя можеше да се движи само ако се държи за стените. Сякаш се включи някаква тревожна сигнализация, защото веднага след това от прозорците над нея се разнесоха викове. Погледна нагоре и видя в прозорците и по покривите въоръжени хора. Зад гърба си чу някакво ръмжене, а земята под краката ѝ потрепери. Раиса се обърна. На улицата иззад ъгъла се показа танк, завъртя се на място, оглеждайки околността, и тръгна право към нея, поклащайки се и набирайки скорост. Хората по прозорците и покривите се изпокриха и Раиса разбра, че това беше засада.
Тя забърза напред по мократа коприна, падайки и пълзейки, и все пак успя да стигне до близкия магазин, но вратата беше заключена. Танкът наближаваше. Тя замахна с тухлата и счупи прозореца — край нея се разпиляха големи парчета стъкло. Успя да се покатери вътре в момента, когато танкът стигна до началото на хлъзгавата коприна. Раиса погледна навън, убедена, че машината ще преодолее това просто препятствие с лекота. Но танкът занесе, веригите загубиха сцепление и започнаха да буксуват. Беше станал напълно неуправляем. На покривите отново се появиха хора и множество бутилки със запалителна смес се посипаха върху танка, обгръщайки го в пламъци. Танкът обърна купола си към покрива и изстреля един снаряд, но не можа да се прицели добре и той профуча към небето.
Раиса побърза да се скрие по-навътре в магазина. Стените се тресяха. Тя се обърна назад и видя през счупения прозорец, че танкът завива към нея. Хвърли се на пода, когато той се блъсна във витрината на магазина, и оръдието му се заби в тавана над нея, а стените се срутиха. Накрая танкът спря сред руините.
Заобиколена от пушек и прах, тя се надигна и се запрепъва към задната част на разрушения магазин, за да стигне до стълбите, водещи нагоре, но в това време чу, че въстаниците слизат по стълбата. Притисната между танка и тях, тя отстъпи, скри се зад тезгяха на магазина и извади пистолета си. Над ръба на плота видя как един съветски танкист отвори капака на люка.
В помещението нахлуха въстаниците. Раиса мярна една млада жена с барета с автомат. Насочи го към войника, готова за стрелба. Младата жена беше Зоя.
Раиса се изправи. Зоя реагира моментално на това движение, обърна се и насочи оръжието си към нея. Бяха изправени една срещу друга след шестмесечна раздяла, потънали в прах и дим. Оръжието натежа в ръцете на Зоя. Тя стоеше онемяла с отворена уста. Зад тях руският войник с изцапано лице, на не повече от двайсет години, реши да се възползва от случая и насочи автомата си към Зоя. Раиса реагира инстинктивно, прицели се със своя ТТ-33 и натисна спусъка. Изстреля няколко куршума, един от които уцели младежа в главата и той падна.