— Лесно е да се спечели едно дете, като му се разреши да прави каквото иска и му се говори това, което иска да чуе. Дайте ѝ в ръцете автомат. Кажете ѝ, че е революционерка. Това е съблазнителна лъжа. Не вярвам, че те обича затова.
— Аз не искам от нея да ме обича. Вие с Лев търсите любовта ѝ. Станало ви е мания. А истината е, че тя беше нещастна с вас, докато с мен е щастлива.
Зад рамото на Фраершата Раиса зърна как слагат един ранен на кухненската маса. Нямаше лекари, инструменти, само кървави парцали и тенджери с вряла вода.
— Ако останете тук, ще умрете. Зоя също ще умре заедно с теб.
Фраершата поклати глава.
— Загрижеността не е доказателство за майчинство. Всъщност ти не си ѝ повече майка от мен.
Раиса се събуди. Стаята бе тъмна и студена и тя трепереше под тънката завивка. Беше нощ и градът бе спокоен. Не очакваше да може да заспи, но щом легна, очите ѝ се затвориха. На пода до нея бе оставена, сигурно докато е спала, чиния с месо и картофи. Тя се протегна да дръпне чинията и едва тогава забеляза, че вратата е широко отворена.
Стана и надникна в празния коридор. За да избяга, трябваше да слезе по стълбата и да се измъкне на улицата. Може би Зоя е отворила вратата и счупила ключалката, без да проличи, че тя го е направила? Подобна постъпка изискваше прикритост и сръчност, но почиваше на невярна предпоставка. Раиса не беше дошла, за да избяга, а да си тръгне със Зоя, и тя знаеше това. Подобна постъпка не беше характерна за нея, тя не беше прикрита, а дръзка и смела.
Обезпокоена, Раиса се отдръпна. На вратата се мярна сянка. Беше фигурата на младо момче. То прошепна:
— Защо не бягаш?
— Ще си тръгна само заедно със Зоя.
Той скочи, подложи ѝ крак и я събори на пода. Запуши устата ѝ да не вика. Прикована по гръб, тя усети, че острието на нож допря гърлото ѝ. Момчето прошепна:
— Трябваше да избягаш.
Тя повтори през пръстите, които запушваха устата ѝ:
— Само заедно със Зоя.
Усети, че при споменаването на нейното име той трепна и острието едва не я нарани. Раиса попита:
— Харесваш ли я?
Той се помести и отдръпна ръка от устата ѝ. Раиса беше права. Всичко е заради Зоя — момчето се страхуваше да не я загуби. Тя добави:
— Чуй ме. Тя е в опасност. Ти също. Елате с нас.
— Тя не е твоя.
— Така е. Тя не е моя, но аз съм много загрижена за нея. Ако и ти си загрижен, ще намериш начин да я измъкнеш оттук. Нали чувстваш разликата между това, което говоря аз, и онова, което говори Фраершата? Нали разбираш, че аз се тревожа, а на нея не ѝ пука.
Момчето свали ножа от гърлото ѝ. Изглежда, не знаеше как да постъпи.
— Ела с нас. Заради теб тя е щастлива, а не заради Фраершата.
Момчето се изправи и хукна навън, затваряйки вратата. Върна се и надникна вътре. Спомни си, че ключалката е счупена, и прошепна:
— Кажи, че ти си я счупила. Ако разберат, че съм аз, ще ме убият.
Момчето изчезна в тъмнината. Раиса го повика.
— Чакай!
То се появи отново.
— Как се казваш?
Момчето се поколеба.
— Малкия.
28 октомври
Лев преброи поне трийсет танка, цяла колона напредваше по главния булевард на града. Появата на такива сили бронетанкова техника в шест часа сутринта означаваше, че пълномащабното съветско настъпление започва. Въстанието щеше да бъде потушено.
Лев се спусна по хълма към дома на Карой. Взе стъпалата по две до най-горния етаж и отвори вратата. Карой седеше на масата и четеше някакъв позив. Лев му обясни:
— Съветите са мобилизирали поне трийсет танка. Влизат в града. Трябва незабавно да намерим Зоя и Раиса.
Карой му подаде позива. Лев го грабна нетърпеливо. На него имаше една снимка. Тази на Лев. Карой му преведе текста:
— Този човек е съветски шпионин. Маскирал се е като един от нас. Докладвайте местонахождението му в най-близкия въстанически щаб.
Лев остави позива.
— Ако Фраершата ме търси, това означава, че е хванала Раиса.
Карой отбеляза:
— Лев, за вас не е безопасно да се появявате по улиците.
Но Лев вече беше отворил вратата, готов да тръгне.
— Никой няма да го е грижа за някакъв съветски шпионин, когато съветските танкове са на всеки ъгъл.
Вратата на съседния апартамент беше открехната. В пролуката се мярна лицето на съседа. Погледите им се срещнаха. Съседът бързо затвори вратата.
Същия ден
В стаята на Раиса влязоха двама от хората на Фраершата, хванаха я за ръце, измъкнаха я в коридора и оттам през входната врата на балкона. Дворът долу беше претъпкан и Фраершата бе застанала в средата. Когато видя Раиса, даде знак на останалите да се отдръпнат. По средата се оказаха Лев и Карой, на колене с вързани ръце, като роби за продан. Зоя беше в групата на зрителите.