Лев се изправи. Няколко пистолета се насочиха към него. Фраершата даде знак да ги приберат.
— Оставете го да говори.
— Ние нямаме никакво време. В града в момента влязоха около трийсет танка Т-34. Руснаците ще смажат всяка съпротивата. Те ще убият всеки, когото видят с оръжие в ръце — било то мъже, жени или деца. Нямате шанс да ги победите.
— Не съм съгласна.
— Фрол Панин ти се подигра. Това въстание е провокация. То няма нищо общо с бъдещето на Унгария. Той просто те използва.
— Максим, ти виждаш всичко наопаки. Никой не ме използва. А аз използвам Панин. Нямаше да мога да свърша всичко това сама. Отмъщението ми щеше да приключи в Москва. Вместо да отмъстя на хората, виновни за моя арест, както смятах първоначално, той ми даде възможност да отмъстя на самата държава, която погуби живота ми. Тук аз отмъщавам на Русия.
— На никого не си отмъстила. Съветските войски могат да загубят стотина танка и хиляда войници и това няма да има никакво значение. За тях това е дреболия.
— Панин е подценил омразата, която цари тук.
— Омразата не е достатъчна.
Фраершата прехвърли вниманието си върху Карой:
— Вие сте неговият преводач? Назначен от Панин?
— Да.
— Получили сте заповед да ме убиете?
Карой се замисли за миг.
— Трябваше да ви убием — или Лев, или аз. След като избухне въстанието.
Лев беше потресен. Фраершата поклати глава презрително.
— Разбра ли истинската си роля, Лев? Не си подозирал, че си неволен убиец. Ти работиш за Панин, а не аз.
— Не знаех.
— Това е вечният ти отговор… не знаех. Нека ти обясня. Не съм аз организирала въстанието. Само малко му помогнах. Можехте да ме убиете, но това нямаше да промени нищо.
Лев се обърна към Зоя. Тя носеше автомат през рамо и ръчни гранати на пояса. Дрехите ѝ бяха изпокъсани, ръцете издраскани. Тя отвърна на погледа му с омраза, сякаш се боеше да не пропълзи изпод нея друго чувство. Момчето, което беше убило патриарха, стоеше до нея и я държеше за ръката.
— Ако се биете, ще загинете.
Фраершата се обърна към Зоя:
— Зоя? Какво ще кажеш. Лев те предупреди.
Зоя вдигна автомата над главата си.
— Ще се бием!
Същия ден
Раиса искаше да поговорят, но Лев не беше склонен да слуша жена си. Не беше продумал нито дума, откакто ги бяха затворили в килията. На другия край на стаята Карой лежеше отпуснат на постелката със затворени очи. Беше наранил крака си при задържането. Нарушавайки мълчанието, Раиса каза:
— Лев, съжалявам.
Лев я погледна.
— Аз допуснах една голяма грешка, Раиса. Би трябвало да ти кажа за Зоя. Трябваше да знаеш, че е вдигала нож срещу мен.
Карой се поинтересува:
— Същата дъщеря, която се опитваме да спасим, е вдигала нож срещу теб?
Той отвори очи и изгледа първо Раиса, после и Лев.
За да не се намесва Карой в разговора, Лев заговори по-тихо:
— Единственият начин да успеем да се измъкнем, е да си имаме доверие.
Раиса възрази:
— Доверието няма да ни освободи от тази стая.
Лев попита:
— Имаш ли представа как да накараме Зоя да се махне оттук?
— Тя е влюбена.
Лев се дръпна изненадано.
— В кого е влюбена?
— В един от тях — момче на нейните години, казва се Малкия.
— Това момче е убиец. Пред очите ми уби патриарха. Обезглави седемдесетгодишния старец с една тел.
Карой седна на постелката.
— Те май са си лика-прилика.
Раиса докосна ръката на Лев.
— Малкия може да се окаже единствената ни надежда.
Същия ден
Зоя лежеше до разрушената къща. Къщата беше уцелена от снаряд и се срути. Залегнала, Зоя притисна око до мерника и се прицели. В началото на моста „Кошут“, недалеч от парламента, бяха застинали два танка, чакащи заповед за настъпление, както бе предсказал Лев.
Не бе очаквала, че някога ще го види отново. Не можеше да се концентрира при спомена за лицето му. Освен това ѝ се пишкаше. Погледна към танковете и тъй като не забеляза никакво движение, остави автомата и огледа останките от спалнята. Фасада беше рухнала, откривайки цялата стая. Гардеробът бе единственото място, където можеше да остане насаме, без да се отдалечава от поста си. Пъхна се в него, затвори вратата и клекна. Изпита вина, когато се избърса с ръкава на едно палто, странно чувство, след като се канеше да убие човек. Бе стреляла много пъти с автомата, може и да е убила някого, макар да не беше видяла някой да пада. Изведнъж ѝ се догади и едва успя да грабне една обувка и повърна в нея.