Излезе от гардероба и затвори вратата. Автоматът стоеше, подпрян на тухлите, където го беше оставила. Върна се на позицията си. Един ранен съветски войник се влачеше към танковете. Зоя се прицели в него. Не виждаше лицето, а само тила му с тъмна коса. Други можеха да му се притекат на помощ. Фраершата я учеше, че най-напред трябва да се стреля по тях, а раненият може да се довърши и после.
Войникът падна на десетина крачки от танка, явно останал без сили. Зоя премести мерника върху люка, очаквайки някой да клъвне на въдицата. Танкът се раздвижи и се приближи до ранения колкото бе възможно. Щяха да се опитат да го спасят. Люкът се отвори. Един танкист подаде глава и се огледа дали ще стрелят по него, готов веднага да се прибере. След кратко изчакване той изпълзя навън към ранения си другар. Зоя го държеше на прицел. Ако не натиснеше спусъка, той щеше да прибере ранения в танка, след което ще влязат в града и ще убиват невинни хора. Какъв смисъл имаше тогава нейното чувство за вина? Тя е тук, за да се бие. Те бяха нейни врагове. Бяха убивали деца, майки, и бащи.
Преди да натисне спусъка, някой бутна автомата надолу. Беше Малкия. Той легна до нея и лицата им почти се допираха. Тя трепереше. Той взе автомата и погледна през мерника към танковете. Тя също надникна над разрушената стена. Танковете отново се раздвижиха, но вече не към града, а в обратната посока през моста. Зоя попита:
— Накъде са тръгнали?
— Не знам.
Същия ден
Очите на Лев шареха по стаята, той търсеше някакъв изход. Погълнат от това да оглежда вратата, прозорците и пода, не забеляза колко тихо стана навън. Експлозиите и стрелбата бяха заглъхнали. Отвън се чуха стъпки, вратата се отвори и влезе Фраершата.
— Слушайте!
В съседната стая някой бе включил радио на пълна мощност. Говореха на унгарски. Лев се обърна към Карой, който се заслуша за миг. Нетърпелива, Фраершата изкомандва:
— Превеждайте!
Карой погледна към Лев.
— Постигнато е примирие. Съветските войски се изтеглят от града.
Същия ден
Изпълнена с недоверие, Фраершата настоя да направят победна обиколка на града. И те тръгнаха заедно — Лев, Раиса и Карой, заобиколени от въстаниците и останалите нейни бандити. Лев наброи четирима, освен нея и Малкия, в Москва бяха много повече. Някои може би са били убити, а другите са отказали да я подкрепят, решили, че революцията не е занимание за професионалния престъпник. Но Фраершата очевидно не се вълнуваше от такива дреболии и гордо ги поведе по централния булевард „Сталин“, сякаш маршируваха върху гроба на самия Сталин. Раиса вървеше до Лев, а Карой се тътреше отзад, влачейки ранения си крак. През обръча от въоръжени мъже Лев мярна Зоя, която крачеше редом с Малкия. Тя напълно игнорираше Лев, но момчето от време на време хвърляше враждебни погледи към него. Раиса бе права. Те очевидно бяха влюбени един в друг.
Лев не виждаше дори теоретична възможност унгарското въстание да победи. Беше видял въстаниците, въоръжени с тухли и бутилки с бензин. Те се биеха храбро за домовете и земята си, но като бивш войник не виждаше никаква стратегия. Действията им бяха хаотични и импровизирани. Докато Червената армия беше най-мощната военна сила в света не само по численост, но и в технологическо отношение. Панин и неговите съзаклятници имаха намерението да направят всичко, зависещо от тях, това положение да се запази и в бъдеще. Те никога нямаше да се примирят със загубата на Унгария, колкото и кръв да им струваше конфликтът. Но сега, докато обикаляха улиците, Лев се убеди, че в града няма съветско присъствие. Нямаше нито танкове, нито войски. Повечето от унгарските въстаници напуснаха позициите си.
Фраершата се спря. Бяха стигнали до някакво учреждение, неголямо, незабележително с нищо здание. Пред входната врата цареше оживление, непрекъснато влизаха и излизаха хора. Карой, накуцвайки, се изравни с Лев.
— Това е Главното управление на AVH.
Лев попита:
— Вашият син?
— Да, той служи тук. Офицерите сигурно са избягали, когато е започнало въстанието.
Фраершата забеляза, че те си говорят, и се приближи към тях.
— Познавате ли това здание? Тук се е намирала унгарската тайна полиция. Изоставили са го и сега се крият някъде, но ние ще ги намерим.