Карой се опита да скрие безпокойството си, а тя продължи:
— Сега, след като градът е освободен, зданието е достъпно за хората. Тайните, които са се пазили тук, вече не са тайни.
Превзелите зданието въстаници останаха вътре и вече нямаше място за новодошлите. Фраершата поведе бандата си във вътрешния двор. От балконите летяха многобройни листове, ръкописни и печатни — бюрокрацията на терора. Свечеряваше се, осветлението беше слабо и за да го компенсират, по балконите и в коридорите запалиха свещи. Канцелариите бяха пълни с граждани, дошли да търсят досиетата си. На светлината на свещите мъже и жени прелистваха папките с информация, събирана за самите тях. Лев видя, че мнозина плачат, и нямаше нужда от превод. Папките съдържаха имената на приятели и роднини, които бяха донасяли за тях, както и съдържанието на доносите. Сякаш множество огледала се бяха строшили на пода: той видя около себе си как на малки парчета се разпада вярата в човечността.
Фраершата им прошепна:
— Да слезем долу.
За разлика от претъпканите канцеларии, стълбите, водещи надолу, бяха безлюдни. Всеки от тях взе по една свещ и започнаха да слизат. Въздухът беше влажен и студен. Както знаеше какво съдържат досиетата, Лев бе сигурен какво ще намерят долу — килиите, в които заподозрените са били разпитвани и измъчвани.
По напуканите подове се стичаше вода. Вратите на килиите бяха отворени. В първата имаше маса и два стола. Във втората се виждаше само един канал в средата на пода и нищо друго. Лев наблюдаваше лицето на Зоя и отчаяно искаше да я изведе от това място. Тя се държеше здраво за ръката на Малкия. Лев стисна юмруци и се питаше колко ли още Фраершата ще ги държи в това подземие. За негова изненада тя, която му се струваше безстрашна, изглеждаше потресена от това място. Той си помисли за изтезанията, на които е била подложена след ареста. Накрая тя въздъхна:
— Да пием за края на всичко това.
За кратък миг, в мрака, тя отново бе станала човешко същество.
Фраершата реши да отпразнуват победата в двора на сградата, в която бяха настанени. Тя покани всички желаещи и предложи каси с водка, ликьори и шампанско — задигнати от складовете на елита. Мнозина от гостите ѝ никога не бяха опитвали подобни напитки, които тя пазеше специално за този случай. Лев видя в това доказателство, че тя винаги е била убедена в успеха си. Заради студа в средата на двора натрупаха клада колкото човешки бой и пламъците се издигнаха високо в нощното небе. Груби чучела, изобразяващи Сталин и неговия унгарски последовател Ракоши, облечени в униформи, смъкнати от убити съветски войници, бяха хвърлени в огъня. Лев забеляза, че Фраершата, застанала на балкона на горния етаж, фотографира запалените фигури.
Когато горящите чучела се превърнаха в пепел, пристигна цигански оркестър с ръчно изрисувани инструменти. Започнаха колебливо, като все още се опасяваха, че музиката им ще привлече огъня на съветските танкове, но постепенно забравиха безпокойствата си. Музиката зазвуча по-силно и по-бързо и въстаниците започнаха да танцуват.
Лев и Раиса бяха поставени отзад под въоръжена охрана и отстрани гледаха веселието. Видяха как Зоя се напи с шампанско и бузите ѝ се зачервиха. Фраершата пиеше от една бутилка, която не предлагаше на другите, но изпитото не ѝ се отразяваше забележимо. Видя, че Лев я гледа, и се приближи към тях.
— Можете да потанцувате, ако искате.
Лев я попита:
— Какво възнамеряваш да правиш с нас?
— Честно казано, още не съм решила.
Зоя се опитваше да накара Малкия да танцува с нея. След като не успя, го издърпа за ръката при хората край огъня. Макар да го беше видяла да се катери по водосточните тръби като котка, танцуването му беше несръчно. Зоя му прошепна:
— Представи си, че тук няма никой, освен нас двамата.
Въобразявайки си, че са сами, те се завъртяха все по-бързо и по-бързо около огъня, който пареше лицата им, и когато музиката спря, всички започнаха да им аплодират. За тях обаче светът продължаваше да се върти и те се вкопчиха един в друг, за да не се разделят.
30 октомври
Огънят бе изгорял, превърнал се в купчина пепел и жарава. Циганите спряха да свирят. Гостите се разотиваха, онези от тях, които можеха да стоят на крака. Малкия и Зоя се бяха сгушили под едно одеяло близо до огъня. Карой си тананикаше някаква мелодия, след като се беше напил, за да успокои болката в крака си. А Фраершата, енергична и свежа, сякаш е почивала цялата нощ, предложи:
— Защо да спим в тези задушни апартаменти?