— Време е за спане…
Със злобен намек блъсна Зоя и Малкия към леглата.
Изненадан, Лев се събуди, когато един от бандитите го дръпна за рамото.
— Тръгваме!
Вдигнаха Лев, Раиса и Карой без всякакви обяснения. Те прекараха нощта заключени в мраморната баня, където използваха кърпите и хавлиите за завивки. Едва ли бяха спали повече от няколко часа. Фраершата вече ги чакаше отвън при портата. Малкия и Зоя стояха до нея. Всички изглеждаха уморени освен Фраершата, напомпана от химическата енергия. Сочеше надолу към центъра на града.
— Открили са агентите на AVH. Криели се в зданието на Комунистическата партия.
Изражението на Карой се промени и умората му изчезна.
Трябваше им цял час да се спуснат по хълма и да минат през реката, за да стигнат до „Площада на републиката“, където се намираше зданието на Централния комитет. Чуваше се стрелба и се издигаха кълба дим. Превзетите от въстаниците танкове стреляха по външните стени. До тях горяха два камиона, прозорците бяха изкъртени, а земята обсипана с парчета бетон и тухли.
Фраершата продължи с групата си напред по площада, прикривайки се зад паметника от куршумите, които идваха от покривите. Задържани от стрелбата, останаха да чакат. Изведнъж огънят спря. От зданието излезе един човек с бяло знаме, опитвайки се да спаси живота си. Застреляха го веднага. Когато той падна на земята, въстаниците се хвърлиха напред и щурмуваха зданието.
Възползвайки се от затишието, Фраершата поведе хората си през площада. Голяма група въстаници се беше събрала пред входа на зданието до горящите камиони. Фраершата се присъедини към тях, следвана от Лев и останалите. Под камионите лежаха овъглени трупове на войници. Тълпата очакваше да се разправи с агентите на AVH. Лев забеляза, че не всички в тълпата са въстаници — сред тях имаше фотографи и репортери на чужди агенции с фотоапарати. Той се обърна да види Карой. Ако преди все още имаше надежда да намери сина си, сега на лицето му се четеше ужас. Искаше му се да види сина си навсякъде другаде, само не тук.
Първият от офицерите, изведен навън, беше млад човек, когото застреляха, преди да успее да вдигне ръце. Издърпаха следващия. Лев не разбираше какво говори, но явно молеше за милост. Застреляха го насред молбата му. Третият, който изтича навън, видя телата на мъртвите си другари и се опита да се скрие обратно в сградата. Карой пристъпи напред. Младежът беше неговият син.
Вбесени от опита му да избегне правосъдието, въстаниците го хванаха и започнаха да го бият, докато той се беше вкопчил във вратата. Карой се впусна напред, освобождавайки се от Лев, разблъска въстаниците и прегърна сина си. Изненадан от тази среща, момъкът се разплака, надявайки се, че баща му ще успее да го защити. Карой изкрещя нещо на тълпата. Баща и син останаха заедно само секунди, след което издърпаха Карой настрани и го бутнаха на земята. Накараха го да гледа как смъкват униформата на сина му и разкъсват ризата му. Обърнаха момчето с главата надолу, вързаха глезените му с въже и го понесоха към дърветата на площада.
Лев се обърна към Фраершата, за да я помоли да спаси живота на момчето, но видя, че Зоя вече е хванала ръката ѝ и я моли:
— Спри ги. Моля те.
Фраершата се наведе към нея като родител, който обяснява нещо на детето си.
— Ето това е гняв.
И извади фотоапарата си.
Карой се изправи, закуцука след сина си и се разрида, когато го видя увиснал с главата надолу, но още жив, с лице, налято с кръв, и издути вени. Карой хвана раменете на сина си, подпирайки тялото му само за миг, докато един приклад не го удари в лицето. Той падна напред. Заляха сина му с бензин.
Лев се приближи до един от бандитите, загледан в екзекуцията. Удари го в гърлото, избута го и взе пушката му. Застана на коляно и се прицели. Имаше шанс само за един изстрел. Запалиха бензина. Момчето пламна и закрещя. Лев се прицели и стреля в мига, когато се отвори пролука. Куршумът уцели младежа в главата. Той продължи да гори, но тялото вече висеше неподвижно. Въстаниците се извърнаха към Лев. Фраершата бе насочила пистолета си срещу него.
— Хвърли я!
Лев пусна пушката.
Карой се надигна, прегърна тялото на сина си, опитвайки се да угаси пламъците, сякаш все още можеше да го спаси. Той също се запали, кожата на ръцете му се изду на червени мехури. Без да обръща внимание на това, продължи да стиска сина си, макар че собствените му дрехи горяха. Въстаниците гледаха как страда и гори и необузданата им ярост започна да утихва. Лев се огледа да потърси помощ от някого. Накрая един мъж на средна възраст вдигна оръжието си и застреля Карой в главата. Тялото му се свлече в огъня под неговия син. Докато те горяха заедно, тълпата започна да се разпръсва.