Същия ден
Върнаха се в апартамента, където ги чакаха пияните бандити и радостно възбудени унгарски студенти. Малкия, търсейки уединение, се прибра в кухнята и си постла под масата. Нито за миг не пускаше ръцете на Зоя, която не спираше да трепери, сякаш бе извадена от ледено море. Когато Фраершата влезе при тях, той усети как тялото на Зоя се напрегна като при появата на опасен хищник. Фраершата държеше пистолет в едната си ръка и бутилка шампанско в другата. Наведе се надолу с кървясали очи и напукани устни.
— Тази нощ ще има увеселение на един от площадите. Ще дойдат хиляди хора. Селяните от околностите ще докарат угощение. Ще пекат цели прасета.
Малкия отговори:
— Зоя не е добре.
Фраершата се протегна и попипа Зоя по челото.
— Няма да има нито полиция, нито държавна власт, а само гражданите на една свободна страна, освободени от страха. Ние също трябва да бъдем там, всичките.
Щом тя напусна стаята, Зоя пак започна да трепери, успяла за малко да сдържи вълнението си. Войниците, лежащи по улиците, телата им, покрити с кал, бяха по-скоро униформи, отколкото хора, символизиращи завоевателната сила. Убитите унгарци, окичени с цветя, олицетворяваха благородната съпротива. Всички, живи или мъртви, бяха някакви символи. Дори Карой беше преди всичко баща, а обесеният с главата надолу офицер — негов син.
Малкия прошепна на Зоя:
— Тази нощ ще избягаме. Още не знам къде можем да отидем. Но ще оцелеем. Факир съм на оцеляването — това е единственото, което мога да правя добре, освен може би да убивам.
Зоя се замисли за миг и попита:
— А Фраершата?
— Не можем да ѝ кажем. Ще почакаме всички да отидат на увеселението и тогава ще избягаме. Какво мислиш? Ще дойдеш ли с мен?
Зоя потъваше и изплуваше много пъти в съня си. Сънува мястото, където щяха да живеят, някъде много далече, малко стопанство в една свободна страна, заобиколено от гъста гора. Нямаше да имат много земя — само толкова, колкото да се изхранват. Щеше да има река, нито много широка, нито много дълбока, в нея ще ловят риба и ще плуват. Когато отвори очи, в стаята беше тъмно. Не знаеше колко дълго е спала и погледна Малкия. Той сложи пръст на устните си. Забеляза, че е приготвил един вързоп, и се досети, че в него има дрехи, храна и пари. Сигурно беше го стъкмил, докато тя е спала. Излязоха от кухнята, в дневната нямаше никой. Всички бяха на увеселението. Забързаха се надолу по стълбите към двора. Зоя се поспря за миг, когато си спомни за Лев и Раиса, заключени на горния етаж.
В тъмния коридор зад тях се чу глас:
— Те ще бъдат трогнати, когато им разкажа как си се колебала, преди да избягате.
От сянката излезе Фраершата.
Зоя излъга:
— Отиваме на увеселението.
— А какво има във вързопа?
Фраершата поклати глава.
Малкия пристъпи напред.
— Нямаш нужда повече от нас.
Зоя добави:
— Нали през цялото време говориш за свобода. Остави ни да си отидем.
Фраершата кимна:
— Свободата трябва да се извоюва и аз ще ви дам този шанс. Пролейте кръв и ще ви пусна и двамата — само една драскотина, порязване или убождане. Пролейте капка кръв.
Малкия се колебаеше, не знаеше как да постъпи.
Фраершата се приближи до тях.
— Не можеш да ме порежеш без нож.
Малкия извади ножа си и бутна Зоя назад. Невъоръжена, Фраершата се приближи плътно. Той приклекна, готов да нанесе удар.
— Мислех, че си разбрал, Малкия. Привързаността е слабост. Погледни колко си нервен. Защо? Понеже залогът е твърде голям: нейният живот, твоят живот — мечтата ви да бъдете заедно. Всичко това те прави страхлив. Прави те уязвим.
Малкия нападна. Фраершата лесно се извъртя, хвана го за китката и го удари по лицето. Той падна на земята, а ножът се оказа в ръката ѝ. Тя се надвеси над него.
— Ти много ме разочарова.
Лев се обърна към вратата. Пръв влезе Малкия, след него Зоя с опрян във врата ѝ нож. Фраершата свали ножа и я бутна навътре.
— На ваше място не бих се радвала много. Хванах ги, когато се опитваха да избягат заедно, готови да ви изоставят, без дори да се сбогуват.
Раиса пристъпи напред.
— Каквото и да говориш, това няма да промени чувствата ни към Зоя.
Фраершата отвърна с подигравателна искреност:
— Изглежда, това е истина. Без значение какво ще направи Зоя, дали ще вдигне нож над теб в леглото, дали ще избяга, преструвайки се на умряла, вие продължавате да си въобразявате, че тя ще ви обикне. Обхванал ви е някакъв сантиментален фанатизъм. Права си — нищо не мога да кажа. Въпреки това имам да добавя нещо, което ще промени отношението ти към Малкия.