Раиса грабна парче от строшена греда и заблъска по вратата. Лев се присъедини към опитите ѝ да разбие вратата. Ала в това време им извика Малкия:
— Насам!
В основата на стената се бе отворила дупка, която водеше в съседната стая. Легнали по корем, рискувайки да бъдат затрупани, ако покривът рухне напълно, те пропълзяха през разрушените останки до коридора. Нямаше нито въстаници, нито хора на Фраершата. Стаите бяха празни. Когато отвориха вратата на балкона към двора, видяха, че хората напускат домовете си, като не знаеха какво да решат — дали да рискуват да излязат на улицата, или да си останат по къщите.
Малкия се втурна обратно назад. Лев извика след него:
— Малкия!
Той се върна, опасан с лента патрони, гранати и една пушка. Раиса поклати глава и се опита да го обезоръжи.
— Ще те убият.
— Така или иначе ще ни избият всичките.
— Не бива да взимаш със себе си тези оръжия.
— Ще ни трябват, ако искаме да напуснем града.
Раиса безпомощно погледна Лев и той изкомандва:
— Дай ми пушката!
Малкия неохотно му я подаде. Една близка експлозия сложи край на спора.
— Нямаме много време.
Лев погледна притъмнялото небе. Бученето на реактивните двигатели го накара да поведе групичката си към стълбището. От бандитите нямаше и следа и той си помисли, че или се сражават, или са се разбягали. Когато стигнаха до долу, започнаха да си пробиват път през наплашената тълпа към изхода.
— Максим!
Лев се обърна и погледна нагоре. Фраершата стоеше на покрива с автомат в ръцете. Застигнати в средата на двора, те нямаха шанс да стигнат до арката, преди тя да ги разстреля.
Той извика:
— Всичко свърши, Фраерша! Това не е битка, която можеш да спечелиш!
— Максим, аз вече я спечелих.
— Огледай се наоколо.
— Спечелих я не с пистолет, а ето с това…
На врата ѝ висеше фотоапарат.
— Панин винаги е бил готов да използва цялата сила на армията. Искам той да разруши този град и да го изпълни с трупове на убити граждани. Искам целият свят да види истинското лице на нашата страна. Няма да има повече тайни. Никой вече няма да повярва в добротата и човеколюбието на нашата родина. Това е моето отмъщение.
— Пусни ни да си отидем.
— Максим, ти нищо не си разбрал. Досега можех да те убия сто пъти. Животът ти е по-тежко наказание от смъртта. Върнете се в Москва и четиримата. Със сина ти, когото търсят за убийство, влюбен в дъщерята, която ви мрази. Как ли ще създадете семейство…
Лев се отдели от групата и се обърна към Фраершата:
— Съжалявам за злото, което съм ти причинил.
— Максим, истината е, че преди да те намразя, аз бях никоя.
Лев се обърна и се упъти към изхода, очаквайки всеки миг в гърба му да се забие куршум. Но изстрел не последва. Преди да стигне до арката, той спря и се огледа. Фраершата беше изчезнала.
Същия ден
Легнал сред останките на едно изоставено кафене, увил ръцете си с покривките от масите, за да ги предпази от хвърчащи стъкла, Лев изчакваше преминаването на танковете. Вдигна глава и погледна през счупения прозорец. Танковете бяха три и куполите им се въртяха бавно, оглеждайки околните сгради в търсене на цел. Съветската армия беше се отказала от използването на отделни единици от тромавите и уязвими Т-34. Сега използваха новите големи и тежко бронирани Т-54. Доколкото Лев имаше впечатления, беше променена и стратегията на съветските войски. Танковете напредваха в колони и прилагаха неадекватна жестокост — на един-единствен изстрел отговаряха с разрушаване на цялата сграда. Танковете продължаваха едва след като оставеха след себе си само купчина камъни.
Беше им отнело почти два часа, за да изминат около километър, принудени да търсят убежище почти на всяко кръстовище. Беше се зазорило и те вече не бяха под закрилата на тъмнината. Напредваха все по-бавно през града, подложен на системно разрушаване. Дори вътрешността на зданията не гарантираше безопасност. Танковете стреляха с бронебойни снаряди, които пробиваха стените на три стаи и се взривяваха в центъра на къщата, превръщайки я в развалини.
Като наблюдаваше разгръщането на такава военна мощ, Лев си мислеше дали първоначалната загуба на контрол не е била преднамерена. Тя не само показа цялата несъстоятелност на политиката на умереното сдържане, но и неефективността на остарялата бронирана техника, която и тълпата може да унищожи… Сега най-новите оръжия се движеха по улиците на Будапеща като в пропаганден военен филм. В Москва можеха да стигнат само до един извод: нужни са не по-малко, а повече оръжия — мощта на Съветския съюз зависи от тях.