С крайчеца на окото си Лев забеляза някакво оранжево пламъче — твърде странно в сивата утрин, сред сивите отломки на руините. Трима младежи на отсрещната страна на улицата подготвяха „коктейли Молотов“. Лев се опита да привлече вниманието им, като им помаха с ръка. Бензиновите бомби нямаше да свършат работа, защото охладителната система на Т-54 нямаше недостатъците на Т-34. Това беше ново поколение бойна техника и техните примитивни средства биха били безполезни. Един от младежите го видя и изтълкува невярно жеста му, като размаха предизвикателно юмрук.
Тримата се изправиха, изтичаха след последния танк и хвърлиха бутилките, като го уцелиха точно където искаха — в задната част, която бе обхваната от пламъци. Хукнаха назад, като се обръщаха в очакване на експлозията, но тя така и не последва. Огънят, който бушуваше по бронята на танка, не му нанесе никаква вреда. Те ускориха крачка, търсейки укритие. Лев се наведе. Танкът завъртя купола и стреля. Кафенето се разтресе, оцелелите стъкла изпопадаха на пода и се пръснаха наоколо. През прозорците нахлуха дим и прахоляк. Скрит под този облак, кашляйки, Лев запълзя по потрошените съдове към кухнята, където Раиса, Зоя и Малкия се бяха скрили зад стоманените плотове.
— По улицата не може да се мине.
Малкия попита:
— А по покривите? Можем да пропълзим.
— Ако ни видят, дори само ако ни чуят, пак ще стрелят. Там горе ще е по-трудно да се скрием. Ще попаднем в клопка.
Раиса отбеляза мрачно:
— Ние и тук сме в клопка.
На площадката на горния етаж имаше два прозореца. Единият гледаше към главния булевард, а другият към задната улица, твърде тясна за Т-54. Лев отвори това прозорче и прецени дали могат да се изкатерят. Нямаше дупки, нито водосточна тръба, по които да се стигне до покрива. Малкия го дръпна за крака.
— Дай да видя.
Лев го пусна до перваза на прозореца. Той бързо огледа разстоянието, подскочи и увисна на стрехата. Краката му се люлееха и Лев се приближи да му помогне, но той го спря:
— Всичко е наред.
Изтегли се нагоре, прехвърли единия си крак на покрива, после другия.
— Зоя да идва.
Раиса погледна надолу, височината беше петнайсетина метра.
— Чакай.
Взе покривките, с които Лев беше омотал ръцете си, и ги завърза една за друга. След това ги върза около кръста на Зоя. Тя се смръщи недоволна.
— Последните месеци се справях и без тебе.
Раиса я целуна по бузата.
— Затова ще ми е много мъчно, ако нещо ти се случи сега.
Зоя потисна усмивката, като се престори на сърдита.
Застанал на перваза на прозореца, Лев я повдигна и тя се хвана за ръба на покрива.
— Пусни ме, за да мога да си преметна крака.
Лев я пусна неохотно и тя се захвана за покрива. Малкия я изтегли и въжето от покривки се опъна.
— Горе съм.
Раиса пусна своя край и Зоя изтегли импровизираното спасително въже. Дойде ред на Раиса, а Лев беше последен.
Покривът бе стръмен и Малкия със Зоя почти бяха се изкатерили догоре. Раиса стоеше зад тях. Изкачвайки се, Лев едва не се подхлъзна, бутна една керемида и тя изтрака по покрива и падна долу. Минаха секунди, преди да се чуе как се разбива на улицата. Четиримата замряха. Ако беше паднала от другата страна към булеварда, щяха да бъдат разкрити от патрулиращите танкове.
Лев се огледа. Над града се издигаха стълбове пушек. По покривите зееха дупки, а тук-там имаше празнини на мястото на зданията. Реактивни изтребители МИГ летяха ниско над града и атакуваха целите си. Дори на покрива те бяха в опасност. Лев им нареди:
— Трябва да бързаме.
Запълзяха на четири крака, за да избегнат опасностите, и най-после успяха да напреднат.
Пред тях покривът свършваше — бяха стигнали края на квартала. Малкия предложи:
— Да се спуснем долу, да прекосим улицата и да се изкачим на другата страна.
Керемидите на покрива се разтресоха. Лев пропълзя до края и надникна долу към главния булевард. Точно под тях се придвижваха четири танка и един по един завиха към булеварда. За разочарование на Лев четвъртият спря и очевидно остана да охранява кръстовището. Трябваше да се промъкнат незабелязано покрай него.
Преди да се завърне с тази лоша новина, Лев забеляза някакво движение зад прозореца на апартамента точно под тях. Надзърна и видя две жени да окачват новото унгарско знаме с изрязани сърп и чук. От танка също ги забелязаха. Лев се втурна нагоре по покрива и размаха ръце към останалите.