Раиса се наведе към Зоя.
— Искаш ли да поговорим?
В това време се чу да се отваря външната врата и Лев влезе забързан, със зачервено лице.
— Моля за извинение…
Раиса го успокои:
— Идваш навреме, тъкмо ще почетеш на момичетата.
Зоя поклати глава.
— Искам първо да говоря с вас. С двамата.
— Разбира се.
Лев влезе в кухнята, издърпа два стола и седна до Зоя.
— Какво се е случило?
— Винаги съм казвала всичко на Елена. Когато се върнах, тя беше толкова щастлива, че не исках да разваля това. Не искам да ѝ казвам какво се е случило. Не искам да ѝ казвам истината. Не искам да призная, че съм я изоставила.
Зоя се разплака.
— Ще ми прости ли, ако ѝ кажа истината?
Макар че му се искаше, Лев все още не смееше да я прегърне.
— Тя те обича много.
Зоя погледна Лев, след това и Раиса.
— Но ще ми прости ли?
И тримата се обърнаха към вратата. Там стоеше Елена по нощница. Тя си беше вкъщи само от една седмица, но вече се бе променила, понапълняла, със зачервени бузки.
— Какво правите тук?
Зоя се приближи до нея.
— Елена, трябва да ти кажа нещо.
Лев се изправи.
— Не искате ли преди това да ви разкажа една приспивна приказка?
Елена се усмихна.
— Която ти си измислил?
Лев кимна.
— Която аз измислих.
Зоя изтри сълзите си и хвана ръката на Лев.
Благодарности
Моите издатели, Сюзан Бабоно от „Саймън и Шустър“ и Мич Хофман от „Гранд Сентръл Пъблишинг“, са просто най-добрите издатели, които един писател може да си пожелае. Затова съм много щастлив и съм им изключително благодарен.
Особена благодарност дължа на Ева-Мари Хипел от „Дюмонт“, добра приятелка с много остро чувство за подробностите. Благодаря също на Джони Гелър от „Къртис Браун“ и на Робърт Букман от „Криейтив Артисте Ейджънси“ за тяхната подкрепа. Робърт Букман има изключителна дарба да свързва хората и ми помогна да се срещна с Майкъл Корда, чиято чудесна книга „Пътуване към една революция. Лични спомени и история на Унгарската революция през 1956 година“ („Харпър Колинс“, 2006) се оказа много полезна. Ценя много и това, че Майкъл намери време да отговори на въпросите ми.
Не си спомням кой писател бе говорил за нуждата да имаш доверени читатели — вероятно всеки писател е говорил за това. Аз имам двама, Бен Стивънсън и Алекс Арланго — моята обич и благодарност за тях.
Допълнителна литература
Книгите, които споменах в края на „Дете 44“4, бяха ключови за написването и на този роман и бяха в основата на проучванията ми за него. В допълнение, биографията на Хрушчов от Уилям Таубман, „Хрушчов. Човекът и неговата епоха“ („Саймън и Шустър“, 2003), също бе изключително полезна.
Вече споменах книгата на Майкъл Корда за преживяванията му по време на Унгарската революция. Също толкова вдъхновяваща и важна бе книгата на Виктор Себестиен „Дванайсет дни: Революция 1956. Как унгарците се опитаха да съборят своите съветски господари“ („Вайденфелд и Никълсън“, 2006), както и „Унгарската революция от 1956 г.: Реформи, бунтове и репресии — 1953-1963“ под редакцията на Гьорг Литван, английското издание, редактирано и преведено от Янош М. Бак и Лайман Х. Легтърс („Лонгман“, 1966).
Бих искал да отбележа специално една автобиография, „Плитки гробове в Сибир“ от Майкъл Крупа („Минерва Прес“, 1997). Необикновена и дълбоко вълнуваща история, която ми напомня, че колкото и свиреп да е противникът, някой винаги намира начин да го победи.
Дължа много на тези автори. Трябва да отбележа, че всички допуснати неточности са изцяло по моя вина.
Обработка
Сканиране, корекция и форматиране: ehobeho, 2022
***