— Зоя, трябва да поговорим. Не бива да отлагаме. Ако го оставим за сутринта, ще си намеря някакво ново извинение да го прехвърля за друг ден. Отлагам този разговор вече три години.
Тя не отговори и замря, втренчила поглед в него. Макар че беше прекарал почти цял час в кухнята, обмисляйки какво точно да каже, всички предварително подготвени думи внезапно изчезнаха.
— Ти си влизала в спалнята ни. Намерих ножа.
Изглежда, бе избрал погрешно начало. Беше дошъл, за да говори за своите чувства, а не да я упреква. Опита се да промени насоката на разговора.
— Най-напред нека бъдем наясно. Станал съм друг човек. Не съм онзи офицер, който пристигна в дома на твоите родители. Спомни си, че се опитах да ги спася, но не успях. Ще помня този неуспех цял живот. Но не мога да ги върна обратно. Мога обаче да дам на теб и на сестра ти възможност да бъдете щастливи. Така разбирам семейството. Като възможност. Като шанс за теб и Елена, но също и за мен.
Лев млъкна, очаквайки, че тя ще му се присмее. Но тя не пророни нито дума и не помръдна. Устните ѝ бяха плътно стиснати, тялото напрегнато.
— Не би ли могла… да опиташ?
Гласът ѝ затрепери при първата дума.
— Махай се!
— Зоя, не се сърди, само ми кажи какво мислиш. Бъди откровена. Кажи какво искаш да направя. Кажи ми какъв човек искаш да стана.
— Махай се!
— Но, Зоя, ти трябва да разбереш колко важно е това.
— Махай се!
— Зоя…
Гласът ѝ се извиси и зазвъня. Готова беше да крещи.
— Махай се!
Поразен, той се отдръпна. Тя започна да вие като ранено животно. Защо се обърка всичко така? Не можеше да повярва, че ще го отблъсне. Той само се опита да изрази любовта си, а тя му я хвърли обратно в лицето. Зоя рушеше всичко не само за него, но и за всички останали. Елена искаше да бъде част от семейството, той знаеше това. Тя го държеше за ръка, усмихваше му се, беше весела. Искаше да бъде щастлива. И Раиса искаше да е щастлива. Всички го искаха. Освен Зоя, която упорито отказваше да приеме, че той се е променил, и по детски се вкопчваше в омразата си, сякаш това беше любимата ѝ кукла.
Лев усети миризмата. Опипа чаршафите и видя, че са мокри. Отне му няколко секунди, за да разбере, че момичето се е подмокрило. Изправи се и избъбри:
— Всичко е наред. Ще почистя, не се безпокой. Вината е моя. Аз съм виновен.
Зоя клатеше глава, без да казва нищо, стиснала с длани слепоочията си, драскайки с нокти лицето си. Дъхът на Лев секна, той не очакваше, че любовта му може да причини такава мъка.
— Зоя, сега ще сменя чаршафите.
Тя отново поклати глава, стискайки с две ръце чаршафите, сякаш бранейки се от него. Елена се събуди и заплака.
Лев направи крачка към вратата, но се върна обратно — не можеше да я остави в това състояние. Но как да реши проблема, след като самият той го беше предизвикал?
— Искам само да те обичам, Зоя.
Елена гледаше ту Зоя, ту Лев. Събуждането ѝ промени поведението на Зоя. Тя се овладя и каза спокойно на Лев:
— Сама ще изпера чаршафите. Сама, ясно ли е? Нямам нужда от твоята помощ.
Лев излезе от стаята, оставяйки момичетата, които бе искал да спечели, да плачат сред мокрите чаршафи.
Лев влезе в кухнята и започна нервно да крачи, все още потиснат от случилото се. Забеляза, че след като е прибрал папките, листчето от печатната преса на Москвин си стоеше там, където го беше оставил:
При изтезания Ейхе
Това като символ напомни за предишната му кариера, сянка, легнала върху целия му живот, от която нямаше да се освободи никога. Реакцията на Зоя не излизаше от главата му и Лев бе принуден да се замисли за нещо, което само преди малко изглеждаше немислимо. Семейството му може да се разпадне.
Нима желанието му да ги задържи заедно се бе превърнало в идея фикс? То бе принудило Зоя да разчопли раната, която никога нямаше да зарасне, и да я зарази с омраза и горчивина. Разбира се, ако тя не пожелае да живее с тях, Елена щеше да я последва. Сестрите бяха неразделни. Нямаше друг избор, освен да им намери нов дом и семейство, което не е толкова свързано с властта, може би извън Москва, в някое малко градче. Те с Раиса ще трябва да търсят подходящи настойници, да се срещат с бъдещите родители и да преценят ще бъдат ли тези хора по-добри от тях и ще могат ли да направят момичетата щастливи, което не успя да постигне Лев.