Лев погледна Тимур. Преди да получи назначение в Отдела за разследване на убийства, той беше офицер в милицията и арестуваше пияници, крадци и насилници. Впрочем никой не беше освободил милицията от политическите арести. На Тимур обаче бе му провървяло, че не е получавал подобни задачи, или поне така казваше пред Лев.
Той рядко изпускаше нервите си, но сега не криеше гнева си.
— Николай постъпи като страхливец.
Лев кимна, защото това беше истина. Твърде много се е страхувал от неодобрението. Целият му живот беше съсредоточен в семейството. Не би могъл да живее без него. И както се изясни, не би могъл и да умре без него.
Лев вдигна една страница от доклада и я разгледа, сякаш беше нож или пистолет — най-ефикасното смъртоносно оръжие. Сутринта беше прочел доклада, който бяха му подхвърлили. Шокиран от неочакваната атака, Лев бързо осъзна, че щом докладът е изпратен на него, със сигурност го е получил и Николай. Мишената беше ясна — хората, виновни за описаните в доклада престъпления.
По стълбите отдолу се чу тропот. Пристигаха агентите на КГБ.
Офицерите от КГБ нахлуха в апартамента и изгледаха Лев с нескрито презрение. Той вече не беше един от тях и им беше обърнал гръб. Бе отказал да приеме предложената му длъжност, за да оглави Отдела за разследване на убийства, който те се бореха да закрият от момента на създаването му. Тъй като ценяха повече от всичко верността, за тях той беше най-голямото зло — предател.
Операцията ръководеше Фрол Панин, прекият началник на Лев от Управлението на криминалната милиция на Министерството на вътрешните работи. Панин беше хубавец, елегантен и обаятелен мъж на около петдесет години. Лев никога не беше гледал холивудски филми, но смяташе, че Панин прилича на героите от тях. Владееше няколко езика, дълги години е бил на дипломатическа работа и се говореше, че е оцелял при режима на Сталин само защото непрекъснато е бил в чужбина. Носеха се слухове, че не пие, прави гимнастика всеки ден и се подстригва веднъж седмично. За разлика от много други шефове, които изтъкваха скромния си произход и избягваха всякакви буржоазни влияния, Панин изглеждаше и се обличаше демонстративно безупречно. Никога не повишаваше тон, беше учтив и принадлежеше безспорно към новия тип ръководители, които се отнесоха с одобрение към речта на Хрушчов. Често го одумваха зад гърба му. Всички смятаха, че подобен упадъчен тип не би могъл да оцелее по времето на Сталин. Ръцете му бяха меки, а ноктите — грижливо изрязани и полирани. Лев не се съмняваше, че ако Панин знаеше какво се говори за него, би го приел като комплимент.
Панин огледа делово мястото на престъплението и започна да дава нареждания на хората от КГБ:
— Никой да не напуска сградата. Проверете живущите във всички апартаменти и сравнете данните с домовата книга, за да се убедите, че всички са вписани. Никой да не отива на работа. Ако някой вече с отишъл, да се върне за разговор. Разпитайте всички — какво са чули и видели. Ако подозирате, че някой лъже, закарайте го в килия и го разпитайте отново. Никакво насилие и заплахи, само им дайте да разберат, че търпението ни има граници. Ако знаят нещо…
Панин замълча, след което добави:
— Ще поставим всичко на лична основа. Освен това ни трябва версия за обществеността. Съгласувайте подробностите, но нито дума за убийство. Ясно ли е?
После очевидно реши, че трябва да им даде повече основания за достоверна лъжа, и продължи:
— Гражданите не са убити. Семейството е арестувано и отведено. Децата са изпратени в детски дом. Разпространете слухове за подривната им дейност. Използвайте осведомителите си. Никой не бива да види как изнасят телата. Ако се налага, блокирайте улицата.
За околните е по-добре да вярват, че цялото семейство е арестувано и изчезнало завинаги, отколкото, че бивш офицер от МГБ е избил цялото си семейство и се е самоубил.
Панин се обърна към Лев:
— Срещали сте се с Николай снощи?
— Обади ми се към полунощ, с което доста ме учуди, защото не бяхме се виждали повече от пет години. Беше разстроен и пиян. Поиска да се видим. Съгласих се, макар че беше късно и бях много уморен. Говореше несвързано. Казах му да се прибере вкъщи и да поговорим, когато изтрезнее. Тогава го видях за последно. Когато се е прибрал, е намерил речта на Хрушчов пред вратата си. Оставили са я там същите хора, които според мен са я донесли тази сутрин и пред моята врата, започвайки кампания срещу офицерите от МГБ.