— Вие четохте ли речта?
— Да, тъкмо затова дойдох тук. Стори ми се твърде невероятно съвпадение фактът, че ми я подхвърлиха след като ми се обади Николай.
Панин се обърна и погледна към Николай в окървавената вана.
— Бях в Кремълския дворец, когато Никита Хрушчов изнесе доклада. Продължи няколко часа и никой не помръдна — слушаха го, притаили дъх, обезверени. Върху него е работил ограничен кръг хора, избрани членове на президиума. Никой не знаеше за съществуването му. Двайсетият конгрес продължи цели десет дни и започна с незабележителни с нищо речи. Делегатите дори посрещаха с ръкопляскания споменаването на името на Сталин. През последния ден чуждестранните делегации вече се подготвяха да отпътуват, но бяха свикани на закрита сесия. Хрушчов, стори ми се, изпитваше удоволствие от това, което правеше. Той сметна за необходимо да бъдат признати грешките от миналото.
— Пред цялата страна?
— Заяви, че неговите думи не трябва да излизат извън залата, за да не се навреди на репутацията на страната.
Лев едва сдържа гнева си.
— Защо тогава са разпространени милиони копия?
— Защото Хрушчов излъга. Той искаше хората да го прочетат. И да разберат, че той е първият, който съжалява. Той влезе в историята като първия, който е критикувал Сталин и е останал жив. Бележката, че докладът не е предназначен за публикуване, е компромис с тези, които бяха против доклада. Разбира се, това е безсмислено, като се има предвид повсеместното му разпространяване.
— Но Хрушчов се издигна по времето на Сталин…
Панин се усмихна.
— Всички сме виновни, нали? Той го съзнава и избирателно признава вината си. В известен смисъл това е нещо като отричане от миналото. Сталин е лош, а аз съм добър. Аз съм прав, а те грешат.
— Николай, самият аз, всички ние се превърнахме в хора, срещу които той насъсква всички. Превръща ни в чудовища.
— Или показва на останалия свят какви чудовища наистина сме били. Не изключвам и себе си. Отнася се до всички, които бяха във властта, които работеха за системата. Не става дума за списък от пет имена. Говорим за милиони хора, които или са извършвали престъпления, или са били съучастници. Давате ли си сметка, че виновните може да са повече от невинните? Че невинните може да са малцинство?
Лев погледна към офицерите на КГБ, които оглеждаха телата на дъщерите.
— Хората, изпратили доклада на Николай, трябва да бъдат заловени.
— Имате ли някакви улики?
Лев отвори бележника си и извади сгънатото листче, отпечатано на линотипа в печатницата на Москвин.
При изтезания Ейхе
Докато Панин го разглеждаше, Лев извади една страница от доклада, подхвърлен на Николай. Посочи един пасаж:
При изтезания Ейхе е бил принуден да подписва предварително съставени от следователите протоколи на разпитите.
Забелязал, че трите думи съвпадат, Панин се осведоми:
— Откъде дойде това листче?
— От линотипната машина, на която е работил Сурен Москвин, пенсиониран сътрудник на МГБ. Сигурен съм, че докладът е предаден и на него. Синовете му твърдят, че официално му е било възложено да отпечата десет хиляди копия, но аз не открих никакви доказателства за такъв договор. Не вярвам въобще да е съществувал, това е лъжа. Казали са му, че това е държавна поръчка, и са му дали доклада. Той е работил цяла нощ, за да го отпечата, но когато стигнал до тези думи, е решил да се самоубие. Тези, които са му дали доклада, са били наясно за въздействието му върху него, както при Николай и при мене. Вчера Николай ми призна, че получавал снимки на хора, които е арестувал. Москвин също е бил заплашван със снимки на хора, с които е имал контакт в службите.
Лев извади от джоба си томчето на Ленин със снимката на арестувания, залепена вместо снимката на автора.
— Сигурен съм, че някой прави връзка между нас тримата — Сурен, Николай и мен, някой наскоро освободен, близък на…
Лев спря за миг и добави:
— Някоя жертва.
Тимур попита:
— Колко души си арестувал, докато служеше в МГБ?
Лев се опита да си спомни. Имаше случаи да арестува цели семейства — по шест души за една нощ.
— За три години… Стотици.
Тимур не успя да скрие учудването си. Числото беше впечатляващо.
Панин отбеляза:
— И вие предполагате, че някой престъпник разпраща снимките?
— Те вече не се страхуват от нас. Сега ние се страхуваме от тях.