Ана попита отново:
— Да отмъщава ли?
Тя повтори думата като нещо безсмислено и невъзможно, защото никой не би имал повод да мрази сина ѝ. Зоя не можа да се стърпи и се намеси, обръщайки се направо към Ана:
— Отмъщение за арестите на невинни хора. С какво според вас се е занимавал синът ви през тези години? Не сте ли чели доклада?
Степан и Ана едновременно се обърнаха към нея, поразени от споменаването на някакъв доклад. Те не знаеха за него. Не бяха го чели. Усетила превъзходството си, Зоя се усмихна злорадно.
Степан попита:
— Какъв доклад?
— Доклад, в който се казва как вашият син е изтезавал невинни жертви, как ги е принуждавал със сила да си признават, как ги е биел и колко невинни са били изпратени в ГУЛАГ, докато виновните живеят в такива апартаменти като вашия.
Раиса клекна до нея, сякаш се опитваше да заглуши думите ѝ.
— Млъкни. Млъкни веднага!
— Защо трябва да мълча? Нали това е истина. Не аз съм го писала този доклад. Прочетоха ми го в час. Само повтарям това, което чух. Не е ваша работа да цензурирате думите на Хрушчов. Той със сигурност е искал ние да говорим за това, иначе нямаше да ни позволят да го прочетем. Това вече не е тайна. Всички го знаят. Всички знаят какво е правил Лев.
— Зоя, чуй ме…
Но Зоя беше се развихрила и не искаше да слуша никого.
— Мислиш, че те не трябва да научат истината за техния прекрасен син? Същият, който им е уредил този чудесен апартамент и им доставя продукти — техният прекрасен син убиец.
Степан пребледня и гласът му трепереше от вълнение.
— Ти не знаеш какво говориш.
— Не ми ли вярвате? Питай Раиса — докладът е истински. Всичко, което казвам, е истина. И всички ще разберат, че синът ви е убиец.
Ана прошепна:
— Какъв е този доклад?
Раиса поклати глава.
— Не е нужно да говорим за това сега.
Зоя нямаше намерение да отстъпва сега, когато беше придобила тази сила.
— Написан е от Хрушчов и е изнесен на Двайсетия конгрес. В него се казва, че вашият син и всички други офицери като него са убийци. Действали са незаконно. Те не са слуги на народа, а обикновени престъпници. Питайте Раиса дали е така. Питайте я!
Степан и Ана се обърнаха към Раиса.
— Има такъв доклад. И в него се съдържат някои критични бележки за Сталин.
— Не само за Сталин, а и за хората, изпълнявали неговите заповеди, включително и вашият син убиец.
Степан се приближи до Зоя.
— Не смей да го наричаш така.
— Да го наричам как? Убиец? Лев убиецът? За колко убийства е виновен, освен на моите родители?
— Спри!
— Вие сте знаели отдавна. Знаели сте с какво се занимава, но ви е било все едно, защото ви харесва да живеете в този чудесен апартамент. Вие сте също толкова лоши като него. Той поне се опита да изчисти кръвта от ръцете си.
Ана зашлеви Зоя с всичка сила.
— Лошо момиче, ти не знаеш какво говориш. Позволяваш си да говориш така, защото си разглезена. От три години ти се разрешава всичко. Ти правиш всичко каквото ти хрумне и получаваш всичко каквото поискаш. Нищо не ти се отказва. Ние виждахме това, но не се намесвахме. Лев и Раиса искаха да ти дадат всичко. Погледни се сега, погледни се на какво приличаш — неблагодарна и злобна, докато всички наоколо искат само едно — да те обичат.
След като я удариха, Зоя почувства как лицето ѝ пламна и болката се разпространи по цялото ѝ тяло, всяка част от нея, от върха на пръстите чак до шията, я болеше. Тя се пресегна и одра Ана, забивайки колкото може по-дълбоко ноктите си, за да ѝ причини по-силна болка.
— Майната ѝ на любовта ви!
Ана се отдръпна и от очите ѝ бликнаха сълзи. Но Зоя не беше свършила и протягаше нокти като хищник. Раиса я хвана през кръста и я обърна настрани. Загубила всякакъв контрол, Зоя видя нова жертва в Раиса и заби зъби в ръката ѝ колкото може по-дълбоко.
Болката беше толкова силна, че Раиса едва не припадна и краката ѝ се подкосиха. Степан стисна Зоя като бясно куче за долната челюст и я накара да я разтвори. От дълбоките ухапвания потече кръв. Зоя риташе и се мяташе. Степан я събори на пода, където тя притихна с окървавени зъби и устни.
На вратата се почука — очевидно охранителите бяха чули виковете и искаха да влязат. Раиса огледа раната си, която кървеше. Зоя все още лежеше на пода със свиреп поглед, но поне не се хвърляше да се бие. Степан изтича до банята и донесе мокра кърпа, за да притисне с нея ръката на Раиса. На вратата се почука отново. Раиса се обърна към Ана, която стоеше зашеметена в същото положение след като беше нападната. На лицето ѝ бе изписано недоумение и аленееха четири дълбоки, кървави следи.