— Какво правиш?
— Погрижете се за Елена.
И тя излезе на балкона, затваряйки вратата след себе си.
Намираха се на седмия етаж, на двайсетина метра над улицата. Балконите бяха напълно еднакви, разположени един под друг. Можеха да се използват като стълба и тя да се спусне от един на друг. Но ако падне, оскъдният сняг едва ли щеше да омекоти удара.
Раиса събу обувките си с гладки подметки и прекрачи парапета. Съвсем беше забравила за раната на ръката си, която все още кървеше, нямаше сила и хватката ѝ беше несигурна. Без да знае дали ще може да се удържи, тя се спусна от площадката на балкона. Хванала ледения парапет с върха на пръстите си, тя висеше на тях, а кръвта се стичаше по рамото ѝ. Колкото и да се протягаше, краката ѝ не стигаха до долния балкон. Реши, че я делят само няколко сантиметра. Нямаше друг избор, освен да скочи.
След част от секунда краката ѝ стъпиха на парапета, но докато се олюляваше, чу гласа на Зоя. Погледна през рамо и видя мъжете, които излизаха от входа. Единият носеше Зоя на рамо. Другият насочи пистолета си към нея. Балансирайки на тесния парапет, тя се оказа напълно безпомощна.
Агентът стреля. Раиса чу звука на счупено стъкло и полетя надолу в снега.
Същия ден
Мръсен и вонящ на канал, Лев караше колата на пълна скорост. Неповратлива и прекалено бавна за неговия замисъл, но тя беше единствената, която с Тимур успяха да реквизират, след като двамата се измъкнаха от шахтата, почти на километър от мястото, където се бяха спуснали в канализацията. Макар че ръцете му бяха изранени, той отказа на Тимур да го замести на кормилото. Сложи ръкавици и придържаше волана с края на пръстите си, но въпреки това очите му се насълзяваха от болка всеки път, когато се налагаше да сменя скорости. Пристигна в апартамента на родителите си само за да открие, че районът е отцепен от милиция, а Елена, Раиса и родителите му са закарани в болница. Елена беше в шок, Раиса бе в критично състояние, а Зоя безследно изчезна.
Когато стигна до Спешната градска болница №31, той спря толкова рязко, че колата занесе, и я остави така — с отворена врата и ключовете на таблото. Втурна се вътре, последван от Тимур. Всички го гледаха — външният му вид и миризмата будеха отвращение. Без да обръща внимание на никого, Лев настоя да го заведат в хирургията, където Раиса се бореше за живота си.
Пред операционната хирургът му обясни, че тя е паднала от високо и има вътрешни кръвоизливи.
— Ще оживее ли?
Хирургът не можеше да отговори на този въпрос.
Когато влезе в стаята, където беше настанена Елена, Лев видя до леглото ѝ родителите си. Лицето на Ана беше превързано, но Степан нямаше вид на наранен. Елена спеше и дребничкото ѝ телце се губеше сред широкото болнично легло. Бяха ѝ дали успокоително, защото беше изпаднала в истерия, когато разбра, че Зоя е изчезнала. Лев свали окървавените си ръкавици, взе ръчичката на Елена и я притисна до лицето си. Искаше да ѝ внуши колко много съжалява.
Тимур сложи ръка на рамото му.
— Фрол Панин е тук.
Лев придружи Тимур до кабинета, който Панин и неговата въоръжена охрана бяха заели. Вратата беше заключена и за да се влезе, трябваше да кажеш името си. Вътре стояха двама въоръжени охранители. Макар че Панин изглеждаше невъзмутим както винаги, допълнителната охрана показваше, че е уплашен. По погледа на Лев се досети за какво мисли той.
— Уплашени са всички, Лев, поне тези, които са на власт.
— Вие не сте участвали в ареста на Лазар.
— Проблемът не е само във вашия главен заподозрян. Ами ако това е начало на кампания на възмездия? Ако всеки невинно осъден поиска да си отмъсти? Досега не се е случвало такова нещо — имам предвид убийства и преследване на сътрудници на Държавна сигурност. Ние просто не знаем какво още да очакваме.
Лев замълча, отбелязвайки, че Панин се безпокои не за Раиса, Елена и Зоя, а за широките последици. Той беше опитен политик и мислеше за нацията, армията, границите и областите, а не за отделните хора. Бе обаятелен и духовит, но твърде хладен в момент, когато всеки обикновен човек би изрекъл думи на съчувствие.
На вратата се почука. Охранителите посегнаха към оръжията си. Отвън се чу глас:
— Търся офицер Лев Демидов. На рецепцията е оставено писмо за него.
Панин кимна на охранителите, които внимателно открехнаха вратата. Единият пое писмото, докато другият претърси приносителя, но не намери нищо. Подадоха плика на Лев.