Агентът чакаше.
Същия ден
През първите седмици на запознанството им Анисия не се замисляше много за отношенията им. Максим беше само на двайсет и четири години, току-що завършил Московската духовна семинария, закрита още през 1918 година и наскоро възстановена като част от реабилитацията на религиозните институции. Тя беше по-възрастна от него с шест години, женена, недостижима, възбуждащо привлекателна за един младеж с незначителен сексуален опит. Затворен и срамежлив, Максим не поддържаше никакви връзки извън църквата и нямаше нито приятели, нито близки семейства в града. Затова нищо чудно, че се беше привързал към нея. Тя се отнасяше благосклонно към замечтаните му погледи, дори може би се ласкаеше от тях. Но не го окуражаваше по никакъв начин. Той погрешно бе изтълкувал мълчанието ѝ като разрешение да продължи да я ухажва и вероятно затова се бе почувствал достатъчно уверен, за да вземе ръката ѝ и да прошепне:
— Зарежи го. Нека заживеем заедно.
Тя беше напълно уверена, че той никога няма да събере кураж да предложи това, което беше само една хлапашка мечта — да избягат заедно. Но грешеше.
Изненадващо той избра черквата на нейния съпруг, за да премине границата между тайните си фантазии и конкретното предложение — фреските на демони, пророци и ангели сякаш ги гледаха осъдително от сенчестите си алкови. Максим рискуваше всичко, за което се беше подготвял, заплашваше го сигурно опозоряване и отлъчване от религиозната общност без надежда за покаяние и прошка. Неговата искрена, идваща от дълбочината на сърцето му молба ѝ се стори толкова неуместна и абсурдна, че тя не можа да се въздържи и отговори по най-неподходящия начин — учудено се изсмя.
Преди той да успее да отговори, тежката дъбова врата се отвори с грохот. Изненадана, Анисия се обърна и видя мъжа си Лазар, който се втурна към тях толкова забързано, че тя реши, че е изтълкувал сцената като доказателство за нейната невярност. Тя се отдръпна рязко от Максим, жест, който само би засилил подозренията за вина. Но когато Лазар се приближи, тя усети, че мъжът ѝ, за когото бе омъжена от десет години, е разтревожен от нещо съвсем друго. Задъхан, той хвана ръцете ѝ, които допреди секунди държеше Максим.
— Разкриха ме сред тълпата. Един агент ме разпита.
Той говореше забързано, заеквайки, и значението на думите му засенчи предложението на Максим. Тя попита:
— Проследиха ли те?
Той кимна.
— Скрих се в квартирата на Наташа Нюрина.
— И какво стана?
— Агентът ме чакаше отвън. Принудих се да изляза през задния вход.
— Ами ако арестуват Наташа и започнат да я разпитват?
Лазар закри лицето си с длани.
— Уплаших се. Не знаех къде другаде да отида. Не биваше да се крия у тях.
Анисия го хвана за раменете.
— Ако могат да ни открият, като арестуват Наташа, то нямаме много време.
Лазар поклати глава.
— Казах му как се казвам.
Тя го разбра. Той не можеше да излъже. Не би пожертвал принципите си нито заради нея, нито заради някой друг. Принципите бяха по-важни от техния живот. Въобще не трябваше да ходи да гледа разрушаването на църквата и тя го беше предупредила, че това е ненужен риск. В тълпата със сигурност ще има агенти, които неизбежно биха забелязали един съмнителен участник като него. Но той както обикновено пренебрегна съвета ѝ — правеше се, че я слуша, но никога не се съобразяваше с нея. Нима не беше го молила да не настройва против себе си църковните власти? Нима положението им позволяваше да се противопоставят както на Църквата, така и на властите? Но той никога не се интересуваше от политиката на съглашателствата — той държеше да изрази мнението си и дори заплахата да остане напълно изолиран не го спираше открито да критикува новите отношения между висшите сановници в Църквата и политиците. Упорит и безкомпромисен, държеше тя безпрекословно да споделя възгледите му. Тя се възхищаваше от него, от неговата непримиримост. Но той не ѝ отговаряше със същото. Тя беше по-млада. Беше едва двайсетгодишна, когато се омъжи за него, а той вече на трийсет и пет. Понякога се питаше дали не се е оженил за нея като свещеник от бялото духовенство, дал монашески обет, което само по себе си вече беше реформаторска позиция. Това виждане му допадаше, защото отговаряше на либералните му философски възгледи. Анисия беше подготвена за момента, когато държавата щеше да се намеси в техния живот. Но когато този момент настъпи, тя се почувства измамена. Трябваше да плаща за неговите убеждения, в които не можеше да се намесва, нито пък да им влияе.