Върху него старателно бе изрисувано разпятие. Лев отвори плика и извади едно-единствено листче.
Черквата „Света София“
Полунощ
Сам
15 март
В дванайсет и половина след полунощ Лев продължаваше да чака на мястото, където някога се издигаше черквата „Света София“. Куполите и нишите бяха изчезнали и на тяхно място имаше огромен трап, дълбок десет метра, широк двайсет и дълъг седемдесет. Една от стените се беше срутила и останките ѝ образуваха наклон, който стигаше до кална локва от сняг, черен лед и застояла вода. Останалите стени също бяха нестабилни и заплашваха да се срутят, създавайки впечатлението на уста, която се затваря около гигантски кален език. От 1950 година тук не се правеше нищо: това беше строителна площадка без строителство, оградена и запечатана. По желязната ограда бяха закачени табелки, предупреждаващи хората да не се приближават. След първоначалните несполучливи опити да се взриви черквата, когато един сапьор загина и няколко зяпачи бяха ранени, черквата все пак беше разрушена, останките натоварени на камиони и извозени извън града, а на нейно място остана купчина буренясали отломки. Започнаха първоначалните работи по изграждането на най-големия национален плувен комплекс с петдесетметров басейн, няколко бани, отделни за мъжете и за жените, и голяма мраморна зала за държавните чиновници.
Интензивна пропагандна кампания във вестниците се опитваше да поддържа ентусиазма. В „Правда“ публикуваха чертежи на проекта, а в кината показваха как ще изглеждат хората на фона на бъдещите бани. И докато пропагандата вървеше с пълна сила, строителството спря. Теренът край реката се оказа нестабилен и се свличаше. Основите се свличаха и рушаха и властите започнаха да съжаляват, че не са проучили по-задълбочено старите основи на черквата, преди да ги изгребат и изхвърлят. Бяха призовани най-добрите умове на страната и те след внимателни проучвания заявиха, че теренът е неподходящ за строителството на комплекса, изискващ разклонена система от тръби и канали, вкопани много по-дълбоко от старите основи на черквата. Веднага разгониха тези експерти и на тяхно място наеха по-сговорчиви, които от своя страна, също след прецизни проучвания, стигнаха до заключението, че проблемът може да бъде решен. Беше нужно само повече време. Това беше решението, което държавата очакваше да чуе, за да не си признае грешката. Новите експерти бяха настанени в луксозни апартаменти, за да могат да чертаят чертежите си, да пушат пури и да натъкмяват изчисленията си, докато дълбоката яма се пълнеше с вода през есента, със сняг през зимата и с комари през лятото. Документалните рекламни филми бяха снети от кината. По-разумните граждани осъзнаха, че е най-добре да забравят за проекта. По-неразумните саркастично коментираха, че е било излишно да се замени тристагодишната черква с наводнен изкоп. През 1951 година Лев бе арестувал един мъж за подобни приказки.
Лев погледна часовника си. Чакаше повече от час. Премръзнал и измъчен, полудяваше от нетърпение. Нямаше представа дали жена му е оцеляла след операцията и лишен от всякаква връзка, той не можеше да узнае нищо. Без съмнение решението му да остави Раиса и да се опита да се срещне с Лазар беше правилно. В болницата нямаше какво да прави. Колкото и да го мразеше Зоя, колкото и лошо да беше поведението ѝ, колкото и да искаше той да умре, той бе поел отговорност за нея и трябваше да я понесе, без значение дали тя го обича, или не. За да се подготви за срещата, се прибра у дома, където взе душ, изми от себе си вонята на каналите, избръсна се и се преоблече. В болницата превързаха ръцете му, но той отказа да вземе болкоуспокояващи от страх да не притъпят сетивата му. Сега носеше цивилен костюм, напълно съзнавайки, че униформата като символ на властта може да провокира един отмъстителен свещеник.
Лев чу някакъв шум и се обърна да потърси в мрака враговете си. Ограденият участък беше слабо осветен от съседните здания. Вътре беше изоставена скъпа техника — кранове и багери, оставени да ръждясват, вместо да бъдат преместени на други обекти, където биха могли да бъдат нужни само защото никой не смееше да признае грешката. Лев чу отново някакво тракане на метал по камък, но то не идваше от строежа, а откъм реката. Внимателно се приближи до каменния парапет, ослуша се и се вгледа във водата. Една ръка се протегна близо до мястото, където стоеше. Някакъв мъж се надигна и прескочи парапета, преди да се спусне на площадката на строежа. От другата страна се появи друг. Те изпълзяваха един след друг от тунела на канализацията и се изкатерваха по каменната стена като разтревожени мравки. Лев позна и момчето, убило патриарха, което сръчно се катереше, като се захващаше за цепнатините между камъните с ръце и крака. Като го гледаше как ловко се придвижва, Лев не се учуди, че е успяло да оцелее във водния поток.