Лев попита:
— Какъв е смисълът на този разговор?
— Когато милицията се състои от престъпници, именно престъпниците трябва да поемат тяхната работа. Невинните са принудени да живеят в подземието, а негодниците да се ширят на топло в апартаментите си. Светът се обърна с главата надолу, а аз само му помагам отново да застане на крака.
Лев подхвана отново:
— Ами Зоя? Ще убиеш това малко момиче, което дори не ме обича? Което се съгласи да живее при нас само за да измъкне сестра си от детския дом.
— Грешиш, като се опитваш да апелираш към моето човеколюбие. Анисия е мъртва. Тя умря, когато държавата ѝ отне детето.
Лев не разбра. Забелязала недоумението му, Фраершата добави:
— Максим, когато ти ме арестува, аз бях бременна.
Като опитен хирург Фраершата наблюдаваше как раната, която току-що бе нанесла, се разширява и кърви.
— Ти дори не намери време да се опиташ да разбереш какво стана с Лазар. Не намери време да се заинтересуваш и за мен. Ако беше разровил досиетата, щеше да разбереш, че съм родила осем месеца след ареста и присъдата. Оставиха ме да кърмя сина си три месеца, а после ми го отнеха и ми казаха да забравя за него. Никога няма да го видя отново. Когато бях освободена при първата амнистия след смъртта на Сталин, се опитах да потърся детето си. Било е дадено в детски дом, името му било сменено и всички данни за моето майчинство са били заличени. Казаха ми, че такъв бил редът. Едно е да загубиш дете, друго е да знаеш, че то е живо и не подозира за твоето съществуване.
— Нямам намерение да оправдавам държавата. Изпълнявах заповеди. Бях несправедлив. И заповедите бяха неправилни. Държавата също беше несправедлива. Но аз се промених.
— Знам за какво говориш. Вече не си в КГБ, а в милицията. Сега се занимаваш с истински престъпления, а не с политически. Осиновил си две прекрасни малки момичета. Така ли си представяш изкуплението? Но какво общо имам аз с това? Ами дългът ти към мен? Към всички мъже и жени, които си арестувал? Как ще го изплатиш? Да не би да смяташ да издигнеш скромна каменна статуя в памет на мъртвите? А отдолу да сложиш медна табелка с дребно изписаните ни имена, за да могат да се сместят всичките? Това достатъчно ли ще бъде?
— Искаш да ми вземеш живота?
— Много пъти съм мислила за това.
— Тогава ме убий и пощади Зоя. Остави на мира жена ми.
— Ти с удоволствие би се жертвал, за да ги спасиш. Колко благородно — това ще измие всичките ти грехове. Все още ли смяташ, че можеш да останеш герой докрай? Събличай се!
Лев не помръдна. Стори му се, че не е разбрал. Тя повтори нареждането си:
— Максим, събличай се!
Лев свали шапката, ръкавиците, палтото си и ги хвърли на земята. Разкопча ризата си и потрепери от студа, преди да я пусне върху купчината. Фраершата вдигна ръка.
— Стига.
Той стоеше с отпуснати ръце и трепереше от студ.
— Нощта е студена, нали, Максим? Това е нищо в сравнение със зимата на Колима, оня леден край на нашата страна, където ти изпрати мъжа ми.
За негова изненада Фраершата също започна да се съблича, свали палтото и ризата си и разголи гърди. Кожата ѝ беше покрита с татуировки — една под дясната гърда, друга на корема, по ръцете, по дланите и по пръстите. Тя пристъпи по-близо до Лев.
— Искаш ли да научиш какво ми се случи през последните години? Искаш ли да разбереш как една жена, съпруга на свещеник, стана главатар на банда? Отговорите са написани на кожата ми.
Тя повдигна гърдата си, за да привлече вниманието на Лев към татуировката. Беше лъв.
— Той означава, че ще отмъстя на всички, които са ми причинили зло — от адвокатите и съдиите до пазачите в затвора и офицерите от МГБ.
Между двете ѝ гърди беше татуирано разпятие.
— Това няма нищо общо с моя съпруг, то изразява моя авторитет, властта на крадец от криминалния елит. А тази рисунка сигурно ще ти е по-понятна.
Тя посочи татуировката на корема си, която изобразяваше бременна жена с разрязан корем. И вместо неродено дете там имаше бодлива тел, навита като дълга пъпна връв.
— Максим, кожата ти е чиста и гладка като на дете. За мен и за моите хора това изглежда нечестно. Къде са твоите престъпления? Къде са делата ти? Не виждам и следа от тях. По теб няма никакви знаци. Нито едно от твоите престъпления не е отразено.
Фраершата се приближи още една крачка и телата им почти се докосваха.
— Аз мога да те докосна, Максим. Но ако ти ме докоснеш дори с пръст, ще те убият. Кожата ми е също така неприкосновена, както и авторитетът ми. Ако ме пипнеш, това ще бъде оскърбление и насилие.