— Момичетата бяха в детски дом. Предложихме им да изберат.
— Изборът между болестите, мизерията и недохранването и възможността да живеят с човека, който е убил родителите им… не е кой знае какъв избор.
Раиса се запъна, като не знаеше какво да възрази.
— Нито аз, нито Лев очаквахме, че осиновяването ще бъде безболезнено.
— Ти не ме поправи, когато казах „човека, който е убил родителите им“. Очаквах да кажеш, че той не е стрелял по тях, а се е опитал да ги спаси. Добрият човек сред лошите. Но ти самата не вярваш в това, нали?
— Той беше офицер от МГБ. Вършил е ужасни неща.
— Но ти въпреки това го обичаш?
— Невинаги е било така.
— А сега го обичаш?
— Той се промени.
Фраершата се наведе напред.
— Защо не искаш да отговориш? Обичаш ли го?
— Да.
— Искам да чуя да казваш: обичам го.
— Обичам го.
Фраершата се отдръпна замислено. Раиса добави като оправдание:
— Той не е същият човек, който ви е арестувал. Не е същият човек.
— Права си. Не е. Има една важна разлика. В миналото не беше обичан. Сега ти го обичаш.
Фраершата разкопча ризата си и разтвори яката, за да покаже татуировките, които се виеха по тялото ѝ като символи на древни магии.
— Раиса, добре ли го познаваш? Какво знаеш за миналото му?
— Той е проникнал в църквата на мъжа ти. Предал е теб, паството и Лазар.
— Само затова заслужава да умре. Знаеш ли обаче, че преди да се разкрие предателството му, той ми предложи да бъдем заедно? Като някой влюбен младеж под луната.
Раиса наведе глава и кимна.
— Да, поискал е от теб да напуснеш Лазар. Сигурна съм, че тогава се е надявал, че ти ще станеш негова жена. Но се е излъгал. Излъган е бил за много неща, включително и в любовта. Особено в любовта.
Фраершата изглеждаше разочарована, сякаш очакваше да ѝ разкрие някаква тайна. Продължи, но вече не толкова разпалено:
— Той си мислеше, че може да ме спаси. Всъщност опитваше се да спаси себе си. Ако бях приела предложението му, щеше да се самозалъгва, че дълбоко в себе си е добър човек. Не бих простила толкова лесно престъпленията му. Бях му обещала някои неща. Проклех го никога да не бъде обичан. Сигурна бях, че съм права, защото кой може да обича подобно чудовище? Кой би могъл?
Раиса се чувстваше объркана под погледа на Фраершата.
— Не искам да оправдавам това, което е вършил.
— Но си длъжна. Нали го обичаш. Виждала съм ви двамата заедно. Дебнех ви и ви шпионирах както някога Лев следеше мене. Ти го правиш щастлив, но което е по-лошо, той прави теб щастлива. За него твоята любов е всичко. Затова го подложих на изпитание. Затова съм тук. Искам да разбера как е възможно да живееш с него. Да спите заедно. В началото си мислех, че просто си глупава — плячката на офицера, красива и нелюбопитна. Мислех, че не ти пука за престъпленията, които е извършил.
Фраершата се изправи, заобиколи леглото и седна до Раиса, сякаш бяха най-добри приятелки, които си споделят тайни посред нощ.
— Въпреки това ти не проявяваш безропотна лоялност към държавата. Дори съм чувала, че изразяваш недоволство. Любовта ти към Лев се превръща в още по-голяма мистерия, която аз трябва да разкрия на всяка цена. Бях принудена да се поровя в твоето минало. Мога ли да ти кажа какво научих?
— Ти държиш дъщеря ми. Можеш да правиш каквото искаш.
— Семейството ти е загинало през войната. Ти си била бежанка.
Раиса онемя от думите на Фраершата, които се забиваха в нея като нож.
— Пак тогава са те изнасилили.
Раиса кимна. Не се и опита да отрече нищо, защото усещаше, че ще последват други разкрития.
— Как разбра?
— Бях в детския дом, където си изоставила детето си.
За Раиса това беше повече от изненада. Най-съкровените тайни от нейното минало, които тя бе погребала в опит да забрави, сега излизаха наяве и бяха размахани пред лицето ѝ. Като видя реакцията ѝ, Фраершата я хвана за ръката.
— Лев не знае за това, нали?
Раиса забеляза надеждата в погледа на Фраершата и отговори:
— Знае.
И отново на лицето на Фраершата се изписа разочарование.
— Не ти вярвам.
— Трябваха ми години, за да му кажа, но го направих. Той знае всичко. Знае, че не мога да имам деца, знае защо, знае, че съм била принудена да изоставя единственото дете, което съм родила. Той е наясно с моя позор, а аз с неговия.
Фраершата докосна лицето на Раиса.
— Затова ли се омъжи за Лев? Усетила си колко отчаяно се нуждае той от любов. Той би приел с радост възможността да стане баща на твоето дете. Видяла си възможност да върнеш детето си от детския дом.