— Ами хората, които сте убили?
— Ами хората, които съм спасил? След смъртта на Сталин смъртността в нашия лагер е най-ниската в Колима. В резултат на проведените от мен реформи. Увеличих хранителните дажби. Давах ви по-голяма възможност за почивка и съкратих работното време. Подобрих медицинското обслужване. Болните вече не умират. Те оздравяват. И вие знаете, че това е истина. Успяхте да надвиете охранителите, защото по-добре се храните, повече почивате и сте по-силни от всякога. Аз съм причината този бунт да успее!
Адвокатът се приближи до началника на лагера, ядосан, че системата му не работи.
— Не сме говорили за възможността да се слиза по стъпалата надолу.
Адвокатът се обърна към тройката водачи на групите:
— Искате ли да променим системата?
Работникът с квадратната челюст се обърна към своите хора:
— Началникът на лагера иска да му дадем втори шанс. Съгласни ли сте?
В отговор се чу ропот, който ставаше все по-силен от присъединяващите се към него нови гласове:
— Никакъв втори шанс! Никакъв втори шанс! Никакъв втори шанс!
Лицето на Синявски помръкна. Той искрено вярваше, че е направил достатъчно, за да бъде пощаден. Адвокатът се обърна към осъдения. Очевидно не бяха обмислили докрай процеса. Нямаше определен палач. Началникът извади от джоба си едно от изсъхналите лилави цветчета и го стисна в ръката си. Изкачи се на най-горното стъпало и погледна към нощното небе. Адвокатът заговори и гласът му трепереше от напрежение:
— Ние произнесохме колективна присъда. И наказанието трябва да бъде изпълнено колективно.
Извадиха оръжията. Адвокатът се отдръпна, а началникът на лагера извика:
— Моето последно желание…
Пистолети, винтовки и картечница стреляха едновременно — Синявски падна като подкосен. Бидейки злодей в живота, пред лицето на смъртта той показа някакво достойнство. И затворниците го възненавидяха за това. Те не искаха повече да го слушат.
Настроението на участниците в импровизирания съд се промени от възторжено на мрачно. Адвокатът си прочисти гърлото и попита:
— Какво ще правим с трупа?
Някой предложи:
— Да го оставим за назидание на следващия.
Всички се съгласиха и тялото остана там, където беше паднало.
— Кой е следващият?
Лев се напрегна. Георгий обяви:
— Лев Степанович Демидов.
Адвокатът огледа надзирателите.
— Кой е той? Кой е Лев?
Лев не помръдна и адвокатът повиши глас:
— Станете и се покажете! Иначе ще се лишите от правото на съд и ще ви застреляме веднага.
Бавно, без да е сигурен дали краката му ще го удържат, Лев се изправи. Изпратиха го на долното стъпало, където щеше да застане с лице пред съда. Адвокатът попита:
— Охранител ли сте?
— Не.
— Какъв сте тогава?
— Аз съм от московската милиция и бях изпратен тук под прикритие.
Георгий се намеси:
— Той е чекист!
Тълпата, която беше негов съдия и палач, избухна в гняв. Лев погледна към своя обвинител. Георгий действаше самостоятелно, докато Лазар четеше някакво листче, на което може би бяха изброени престъпленията на Лев. Адвокатът попита:
— Вярно ли е? Чекист ли сте?
— В миналото бях служител на МГБ.
Адвокатът се провикна:
— Дайте примери за неговите престъпления!
Отговори му Георгий:
— Той предаде Лазар.
Затворниците се развикаха и Лев изкачи едно стъпало, а Георгий продължи:
— Преби Лазар и му счупи челюстта!
Качиха Лев на следващото стъпало.
— Арестува жената на Лазар.
Лев беше вече на четвъртото стъпало.
— Арестува енориаши на Лазар.
Беше стигнал до петото стъпало, но Георгий нямаше какво повече да каже. Никой друг не познаваше Лев. Никой не можеше да посочи негови престъпления. Адвокатът заяви:
— Имаме нужда от още примери. Още седем.
Ядосан, Георгий каза:
— Той е чекист!
Адвокатът поклати глава.
— Това не е пример.
Никой от затворниците не го познаваше достатъчно добре, за да го осъдят, никой освен самия Лев. Те изглеждаха разочаровани. Бяха прави да предполагат, че след като е чекист, в миналото му са натрупани много престъпления, които са им неизвестни. Лев усещаше, че техният измислен правилник няма да го защити. Ако не беше станал свидетел на екзекуцията на Синявски, щеше сам да се качи по стълбата и да признае греховете си. Но едва ли би бил по-красноречив от него. Животът му зависеше от правилата на тяхната система. Имаха нужда от още седем примера, но не разполагаха с такива.