— Свързахте ли се с Фраершата?
— Да, очакваме инструкции как да стане размяната. Искате ли да посрещнете Лев на летището?
— Разбира се.
— Ще ви изпратя кола, когато самолетът наближи Москва. Почти успяхме, Раиса. Скоро ще я хванем.
Раиса затвори телефона и остана до апарата, замислена върху последните му думи.
„Скоро ще я хванем.“
Панин мислеше само как да залови Фраершата и малко се интересуваше от нейната дъщеря.
Въпреки безспорния чар на Панин, Раиса беше съгласна с мъжа си, че в него има нещо студено.
Елена беше в коридора. Раиса ѝ протегна ръка и тя пристъпи напред. Влязоха в кухнята и Раиса я сложи да седне на масата. Беше стоплила мляко на печката и го наля в една чаша, която постави пред нея.
— Зоя ще се прибере ли довечера?
— Да.
Елена грабна чашата и доволна отпи глътка.
Не остана време да премисли предложението на Фраершата. Раиса вече не вярваше в плана на Лев. След като се беше срещнала с нея и усетила гнева ѝ, беше невероятно тя да предаде Зоя на Лев и да го превърне в герой. С подобна размяна той щеше да постигне всичко, от което Фраершата бе решила да го лиши: дъщеря, щастие, сплотено семейство. Вярата на Лев се оказа наивна. Зоя беше в опасност и не Лев можеше да я спаси.
Раиса отвори едно чекмедже и извади голяма червена свещ. Постави я на перваза на прозореца така, че да може да се вижда от улицата, и я запали. Елена попита:
— Какво правиш?
— Запалих свещта, за да може Зоя да си намери пътя към къщи.
Раиса погледна към улицата. Свещта гореше. Това беше уговореният сигнал. Приемаше предложението на Фраершата. Щеше да напусне Лев.
Същия ден
Малкия седеше на ръба на канала, заслушан в бързо течащата вода. Само преди два месеца светът изглеждаше ясен и понятен. Сега всичко се беше объркало. Някой го харесваше, но не защото сръчно борави с ножа и не защото се е оказал полезен, някой го харесваше, защото… той сам не знаеше защо. Защо Зоя го харесва? Никога досега не е бил харесван. Нямаше никаква логика в това. Тя нямаше причини да му спасява живота, но го направи. Имаше възможност да избяга, ала не само не се възползва — дори рискува живота си заради него.
Фраершата се приближи и седна до него. Изглеждаха като приятели, седнали на брега на река, с тази разлика, че във водата под тях не плуваха рибки и паднали листа, а градските нечистотии.
— Защо си се скрил тук?
Малкия би предпочел да замълчи, но да не отговориш на въпрос се смяташе за обидно и затова промърмори:
— Не се чувствам добре.
За негова изненада Фраершата се засмя.
— Преди два месеца би убил това момиче, без да се замислиш.
Тя сложи ръка на рамото му.
— Искам да разбера дали и занапред си готов да изпълняваш всички мои заповеди, без да задаваш въпроси.
— Винаги съм те слушал.
— По-рано никога не си възразявал за това, което съм ти заповядвала да вършиш.
Малкия нямаше какво да каже — така беше, никога не е бил на друго мнение, освен сега. Тя го бе тласнала към Зоя, за да го изпита. Беше манипулирала отношението му към Зоя, за да го сравни с отношението ѝ към него.
— Когато бях в затвора, чух една легенда. Разказа ми я един осъден чеченец. Тя е част от нартския епос3 и в нея се говори за герой на име Сослан. Нартите имат обичая да отмъщават за злото, причинено не само на тях, но и на всеки член на семейството им, колкото и отдавна да е извършено злото. Тези свади траят понякога стотици години. Целият живот на Сослан е минал в търсене на отмъщение. Когато възмъжееш, Малкия, ще имаш нужда от ново име. Надявах се то да е Сослан.
Макар тонът на гласа ѝ да не беше се променил, Малкия усети опасността. Фраершата се изправи и каза:
— Ела с мен.
Малкия тръгна след нея по коридорите, които ги отведоха до килията на Зоя. Фраершата отключи вратата. Зоя беше чула приближаването им и бе застанала в ъгъла. Потърси потвърждение в очите на Малкия, че нещо не е наред. Фраершата я хвана за китката и я издърпа навън. Объркан, Малкия не знаеше дали да се подчини, или да протестира. Преди да реши каквото и да било, Фраершата хлопна вратата и го заключи вътре.
Същия ден
По пътя от тихоокеанския бряг, през целия Съветски съюз до столицата, самолетът изразходва почти цялото гориво, резервоарите бяха празни и трябваше да се приземят от първия път. Бяха попаднали в буря и летяха през черни облаци. Лазар седеше в опашката и дъвчеше бисквити със здравата част на устата си. Лев се беше вързал към седалката на втория пилот и се опитваше да поддържа духа на Константин. Насочиха се към военното летище Ступино край Москва и самолетът започна да се спуска. Паникьосан, Константин извика:
3
Нартски епос на народите от Северен Кавказ, в основата на който са заложени легенди за произхода и приключенията на героите богатири — нартите. — Б.пр.