— Млъкни и започвай. Мисли за другото после.
— Вие жените сте еднакви — отбелязах.
— Не сме — обясни ми Роуз и направи каквото исках — обърна се, събра колене и попита: — Да не би да имаш подсъзнателен стремеж към смъртта?
— Естествено — отговорих аз.
Обрах пържените яйца от чинията с последното парче хляб и я погледнах през масата. Беше си сложила огърлица и голям кожен колан. Ефектът беше малко стряскащ.
— Винаги ли се обличаш така?
Роуз прилепи колана към голата си плът и се усмихна.
— Само с малко е по-къс от миниполите ми. Както и да е, винаги ли трябва да се тъпчеш, след като си бил с жена?
Кимнах.
— Винаги. Има незабавен възстановяващ ефект.
— Добре, спести ми го. Сразена съм. — Очите й танцуваха малко самотно. — Бива си те. Хареса ми. Това беше един от редките случи, когато ми се иска аз да платя сметката.
— Вече го направи, Роуз. Разговорът беше полезен. Времето и разстоянията променят нещата. Но ти ме настигна бързо.
Роуз кимна мъдро, без да отделя очи от моите. Отпи кафе, замисли се и каза:
— Но искаш още нещо, нали?
— Умна си.
— Видяла съм едно друго. Може би не колкото теб, но достатъчно, за да забележа признаците.
— И какво забеляза?
Роуз допи кафето си, сложи чашата в чинийката и започна лениво да я върти с показалец.
— Видя ме само веднъж, но ме хвана така, че да не мога да ти откажа и сега чакам да хвърлиш топката, за да я поема. В Ню Йорк има много красиви жени, Куче. Защо избра мен?
— Защото извадих късмет още в самото начало. Познавам Лий… Той не би се занимавал с боклуци. Човек може да ти има доверие.
Роуз направи гримаса и сви рамене.
— Една от малкото ми добродетели. Радвам се, че забеляза. Така добивам чувството, че не съм пропиляла всичко. Какво си намислил?
— Смятам да те използвам.
— Знам. Коя ще бъда? Лошата или добрата?
— Във всеки случай няма да пострадаш. Когато всичко свърши, ще си малко по-богата, отколкото сега.
Зъбите й много нежно се впиха в долната устна, после вдигна поглед към мен.
— А ти, Куче? Какъв ще си ти, когато всичко свърши?
— Да кажем удовлетворен. Трябва да се свършат някои неща, пренебрегвани прекалено дълго.
— Но някой ще пострада, нали?
— Да, красавице, със сигурност. Можеш да се обзаложиш. Всеки ще си получи заслуженото.
— Сигурен ли си, че си наясно какво правиш? — попита Роуз.
Отпуснах се назад, оставих мислите си да се пореят в миналото няколко секунди и отговорих:
— Може и да не ти приличам на такъв човек, но съм подготвил урока си много добре.
— Отмъщение ли, Куче?
— Не. Чисто и просто необходимост.
— Струва ми се, че не ти вярвам.
— Може би и аз не искам да го повярвам. — Замълчах и се вгледах в нея. — Не, не е отмъщение. Просто трябва да се направи и това е.
Преди Роуз да кимне, чашата продължи да се върти под пръста й цяла минута.
— Добре, Куче. У теб има нещо странно и искам да разбера какво е то. Спя с мъже за пари и почти всеки от тях иска да знае защо съм в занаята. Казвам им по нещо и почти не повтарям една и съща история два пъти. Но винаги ми е любопитно защо искат да ги обслужва проститутка. Влюбват се, женят се, а после тръгват по курви.
— Това е животински инстинкт — обясних.
— Това е безумно — каза Роуз. — Ако искат нещо специално, защо не научат съпругите си как се прави? Ей, може да се изненадаш, но жените се впускат в тези игри с не по-малка радост. Дори имат свои собствени. Когато двама души усъвършенстват изкуството и успеят да превърнат леглото в щастливо опитно поле, не можеш да ги отделиш един от друг и с автомобилна щанга. Дявол да го вземе, познавам една двойка дебели старци, които през последните четирийсет години не са пропуснали и два дни под ред и имат единайсет деца.
— Кои са те?
— Майка ми и баща ми. Колко неудобно са ме карали да се чувствам! Ако знаеха с какво се занимавам, щяха да изпитат съжаление към мен. За тях бракът е непрекъснат весел купон. А аз пропускам нещо.
— Ами Лий?
— С него сме добри приятели, Куче. Нещо като приятели, които се чукат. Той е като голямо, дружелюбно кутре, което още не е пораснало. И не мисля, че някога ще порасне.
— Ами ако порасне?
— За какво ще съм му тогава? Ще може да сграбчи всяка жена, която си поиска.
— Съмнявам се. Не и след като си го обучавала ти.
— Благодаря ти, приятелю. Хубаво е да си го мисля, но ми се струва малко нереалистично.
— Оставяш вратичка.
— Какво?
— Не каза, че е невъзможно.
— Женска суета, Куче. Той ми е любопитен, но ти — повече. Чудя се какво всъщност искаш.
— И, аз се чудя.
— И когато разбереш?