— Продължавай да говориш — казах аз. — Как се чувства един пълен с предразсъдъци тип, изкачил се до горните етажи на града, когато се замисли за някогашната тиня?
— Страхотно. Не преставам да го изтъквам пред хората от старата шайка, които все още се навъртат наоколо. Харесват ми завистливите им погледи. Всички мислят, че съм от Мафията.
— Ти казваш ли им, че не си?
— Не. Това вдъхва респект. Особено на младите нехранимайковци, които използвам понякога.
— Ако истинските босове научат, може да ти подпалят чергата.
— Опитаха се. Само веднъж. Сега и те ме уважават.
— Как го постигна?
— Много лесно. Използвах името ти.
— Трябва да е имало голям ефект.
Ал се ухили бавно, потънал в спомени.
— Ще се изненадаш, Куче. Изпратиха трите си най-добри горили да те очистят и никой повече не чу за тях. Чисто и просто изчезнаха. Никакви трупове. Никакви слухове. Пълно и внезапно изпаряване, сякаш никога не са съществували, а три дни след изчезването на всеки от тях, нечия разкошна вила лумваше в пламъци. Тайнствено се взривяваха и луксозни яхти. И да не забравя един тип в Неапол, когото старите момчета от Френската съпротива заклеймиха като сътрудник на нацистите, с помощта на нови, неопровержими доказателства. Обесиха го на камбанарията на църквата, която сам беше финансирал.
— Направил си го през главата ми, момче.
— Че как иначе? — В гласа му се прокрадна сарказъм. — Да кажем, че съм много досетлив. А ти не рискуваш ли, като се показваш извън обичайното си поле на действие?
— Ал, имаш страхотно въображение.
Той кимна и ме погледна в очите.
— Надявам се, че и твоето е такова. Човек с твоите белези е оставил страхотни белези върху нещата оттатък. Тук също. Славата ти се носи, Куче. Ясно и отчетливо. Защо не се прибра у дома заедно с всички останали?
— Светският футбол не е по вкуса ми.
— Куче, с акъл като твоя би могъл да сложиш ръка върху цялата „Барин Индъстриз“. Старецът щеше да има полза от теб.
— Искам само десетте хиляди — отвърнах.
Ал отряза още едно парче салам, обели го и извади от хладилника две ледени бири. Отвори ги и ми подаде едната.
— Сигурен ли си, че не искаш малко „Геноа“?
Поклатих глава и взех бирата. Беше резлива и с приятен вкус.
— Искам само да докладваш, приятел.
— Знаеш ли, струва ми се, че преди те харесвах повече. Станал си проклет копелдак. — Ал нямаше нужда да гледа никакви папки. Всичко бе подредено в главата му до най-малката подробност. Когато изяде салама, той се загледа за миг през прозореца и след това се обърна към мен. — Искаш да чуеш всичко ли?
— Само резюме.
— Добре. Ето какво. „Барин Индъстриз“ все още е апетитно хапче на борсата, освен ако някоя умна глава от Комисията по ценните книжа не реши да порови в делата й както трябва. Произвеждат благодарение на правителствени контракти и стари инвеститори, които все още смятат, че дядо ти е най-великият човек, който някога се е раждал. Но са в периферията. Оборудването е безнадеждно остаряло и все още съществува единствено защото старецът навремето е купувал най-добрите оригинални инсталации. Двама от старите служители за малко да измъкнат „Барин Индъстриз“ от блатото, като разработили един страничен продукт, но се намесили от защитата на околната среда, а този страничен продукт струва повече от самия продукт. Братовчедите ти решили да ги измамят и двамата така се напушили, че напуснали и умрели за по-малко от година, отнасяйки тайната със себе си.
— И каква е била тя?
— Ако ти кажа, няма да повярваш.
— Опитай.
— Е, добре. Антигравитационно устройство.
— Хайде, Ал, зарежи глупостите.
— Нали ти казах! — Той се отпусна на стола си и се усмихна. — Видях го, Куче. Малко, приличащо на мрамор бижу, което застава там, където го оставиш — на метър от земята, на десет… където и да било. Ако го хвърлиш, не пада. Ако го оставиш неподвижно, стои на мястото си.
— Така ли?
— Дявол да го вземе, нямаш никакви емоции! Знаеш ли какво би могло да означава това?
— Разбира се.
— Тогава кажи нещо!
— Радвам се, че никой не е успял да го вземе от тях.
— Това изобретение струва най-малко милиард, Куче.
— Глупости. Властите щяха да го конфискуват или пък някой щеше да ги притисне да му го дадат. Постъпили са умно.
— Не ми вярваш за това нещо, нали?
— Защо да не ти вярвам?
— Защото не изглеждаш развълнуван.
— Ал, имам си достатъчно неприятности с гравитацията, за да се тревожа и за антигравитацията. — Почувствах как устните ми се разтеглят встрани. — Но идеята е дяволски интересна. Можеш да вземеш някоя курва и…