— Повече се забавлявах в бункера с дежурните екипи. Ти предпочиташе да пиянстваш из Лондон — напомних му.
Роуз дойде до мен, улови ме за ръка и ме поведе към всекидневната. Лий взе куфара ми и тръгна след нас.
— Както винаги — отбеляза той, — един опърпан куфар, пълен с дрънкулки за туземците, никакви други дрехи, освен тези на гърба му и плаче за бръснене.
— Половин ден висяхме в Шанън, Лий. Всички други летища бяха затворени.
— И ти грабна бутилка и курва, и се запъти към гората.
— Грабнах книга и бира и увиснах в чакалнята.
— Спрях и огледах апартамента му. Разхвърлян, голям, староергенски, с всички атрибути, за които може да мечтае професионалният прелъстител, готов да полети при първия зов на тръбата.
— Хубава дупка — отбелязах. — Защо, по дяволите, никога не си се женил?
Роуз стисна ръката ми и отново пусна звънкия смях.
— Хлапетата не се женят. Искат само да си играят.
— Доста скъпа детска площадка. — Погледнах Лий. — С какво се занимаваш сега?
Той извади бучка лед от чашата и я мушна в устата си.
— С жонгльорство. — Видя, че се мръщя и се ухили още повече. — Не, не това, идиот такъв. Зарязах рекламата и се впуснах в шоубизнеса. Уреждам трудни за набавяне реквизити и актьори за театралния занаят. Това плаща за детската площадка.
— А кой плаща за другарчетата в игрите?
Лий се протегна, дръпна копринения шарф от кръста на Роуз и той увисна в ръката му. Сякаш свали драперия от статуя. Изведнъж Роуз наистина се оказа гола и ефектът бе поразителен. Поклатих глава и отпих от чашата си.
— Приятелите са приятели, за да се забавляват.
Роуз се обърна рязко и косата й се разпиля надолу по раменете.
— Куче — каза тя, — би трябвало ченето ти да увисне, а не увисва. Защо?
— Не бих искал да изпадам в неловко положение толкова бързо. Няма да те забравя лесно, така че не се безпокой.
Тя допи питието си и остави празната чаша на масата.
— Защо ли не се чупя, за да можете да се наприказвате за старото време? Като свършите и изтрезнеете, ще повикам още едно момиче и можем да повилнеем малко из града.
— Слушай, Лий — започнах аз, но той ме спря с жест и нежно подръпна шепата косми между краката й.
— С всеки изминал ден ставаш все повече жена, бонбонче. Права е, Куче. Съвсем бързо трябва да наваксаме много време. — Той я тупна леко по задника. — По-добре не излизай навън в този вид. — Подаде й шарфа и тя го завърза около кръста си. — Така е малко по-добре.
Поклатих глава и се засмях. Мислех, че подобни неща са се случвали само през време на войната. И двамата с възхищение проследихме отдалечаването й към спалнята с преднамерено театрална походка, омагьосани от потрепването на плътта по гърба и ханша й. На вратата спря и се обърна.
— Куче, как е истинското ти име?
— Догрън. Старо ирландско име.
— Куче ми харесва повече. Хапеш ли?
— Само в огъня на страстта.
След три години курварлък нито една омъжена жена не знае колкото знам аз. Освен отговора на въпроса защо ти е да имаш мъж. Натиск от страна на четирийсет и петгодишен бакалин и девствеността ми отиде в историята, срещу две кутии бонбони и парче шоколад, за да мълча.
Централният защитник на „Бейли Хай“ си мисли, че е майстор изнасилвач, специализиран по девствениците, и понеже се дърпах, реши, че съм още една чертичка в бележника с победите му. Известно време бях доста популярна в отбора. Може би трябваше да се видя в огледалото. Бях една от късметлийките. Никакво акне, големи цици, свежа като дива ябълка и путка, която плаче да бъде напълнена.
Хол каза, че съм била разгонена кучка… но той беше безумен художник на комикси и първият нежен мъж в живота ми. Луд, но сладък, добър и нежен. Обичаше да ме целува преди да се чукаме и се смееше, когато се намокрех от възбуда. Понякога дори не си правеше труда да ме чука. Смееше се, целуваше ме и… и една нощ ми каза колко много ме обичал, но имал левкемия и искал да умре някъде из хълмовете на Флорида. Даде ми дванайсет хиляди долара в държавни облигации, каза ми да гълтам антибебе, да не хващам трипер и да се забавлявам.
Платих си образованието в колежа и станах курва. Никой мъж не можеше да ме измами, да ме улови в капан или да ме надхитри. Поне така си мислех. Преди две години престанах да ги броя. Все едно всички са еднакви. Нямам и белези. Може би няколко следи от ухапвания, но нищо по-сериозно, никакви игли — изобщо, сред най-добрите в занаята. Професионалистка минетчийка — това съм аз. Анално сношение? С удоволствие, мистър. Обикновено чукане? Трябва да си нещо сбъркан, щом плащаш за това.