— Не, скъпа. Просто обичам сам да подбирам времето и мястото.
— Хайде да се връщаме. Искам да те запозная с някои приятели.
Уолт Джентри ни видя да прекрачваме през френския прозорец и да влизаме в алкохолната глъчка на стаята, махна ни, извини се на двойката, с която разговаряше и дойде при нас с отпуснатата си походка. Стисна ръката ми, ухили ми се и намигна на Мона.
— Радвам се да те видя отново, Куче. Доста време мина.
— Аз също, Уолт.
— Мона успя ли да те улови в мрежите си?
Тя го ощипа по ръката и се нацупи театрално.
— Можеше да ме подготвиш за този звяр, Уолтър. Той внася освежаващо разнообразие сред обикновената група.
— Това е защото съм от простосмъртните — отбелязах.
— Ще останеш ли тук? — попита Уолт.
— Може би.
— Да не би да ти доскуча в Европа?
Свих рамене и се опитах да си припомня последните двайсет и няколко години.
— Това, което веднъж те забавлява, после се превръща в нещо доста обичайно. Може би съм като сьомгата, която отива да хвърли хайвера си там, където се е родила.
— И да умре — добави Мона. — Сьомгата винаги умира, след като хвърли хайвера си.
— Не съм по умирането, уважаема. Поне засега.
— Ах, да. Екземпляр. Ти си дошъл да хвърлиш хайвера си. И коя ще го получи?
Уолт се засмя и я потупа по рамото.
— Мона, момичето ми, трябва ли непрекъснато да мислиш за секс?
— Интересува ме интересният екземпляр, не друго. Читателите ми харесват такива неща. В нашите среди се появява един удивително подходящ и предизвикателен ерген, така че е съвсем естествено да проявявам любопитство. — Тя вдигна очи към мен, все още усмихната. — Не отговори на въпроса ми, Кели.
— Не съм се и замислял за това.
— Никое самотно сърце не очаква завръщането ти?
— Не мога да си спомня такова нещо. Повечето хора се зарадваха, като видяха, че заминавам.
Уолт махна на една келнерка с къса пола, която дойде с подноса, взе чаша и каза:
— Не се оставяй тази история с „Барин Индъстриз“ да те заблуди, Мона. Кучето е трябвало да се роди преди сто години. Не са останали много места, подходящи за човек с характер като неговия. Беше доволен, когато го изритаха.
— Кого са изритали? — попита един тих глас. Всички се обърнахме и кимнахме на човека със загоряло от слънцето лице и солидно телосложение, застанал зад нас.
— Мона, Уолт… — каза той.
— Дик Лейгън, Догрън Кели. Не мисля, че се познавате.
Подадох му ръка и той учтиво я стисна, само за миг.
— Редовно следя материалите ви, мистър Лейгън.
— Най-накрая и аз да срещна човек, който се интересува от новините с международен отзвук.
— Това е доста повече, отколкото той каза за моите литературни шедьоври — обади се Мона.
Лейгън се усмихна и прекара пръст по щръкналите си мустаци.
— Мона, скъпа, та ние не сме конкуренти. От репортажите, които подготвям аз, се интересуват само хората, които се занимават с финанси. Нали така, мистър Кели?
В гласа му се прокрадна особена нотка, а очите му ме наблюдаваха внимателно.
— Преследването на долара е необходимо зло. Винаги се радвам, когато мога да получа своето — отговорих аз.
— Разбрах, че сте тук, за да поискате наследството си.
Засмях се.
— Десет тлъсти хилядарки. Как разбрахте?
Дик Лейгън отпи от питието, докосна доволно устните си и каза:
— Направих първите си журналистически проучвания, когато „Барин Индъстриз“ беше на върха. Ще се изненадате, като разберете колко много неща знам за семейството ви.
— Е, аз искам да получа само своите десет хиляди и това ми е достатъчно. Не си падам особено по радостите на семейния живот.
— Да, разбрах това. Все пак десет хиляди долара не са кой знае какво в наши дни. Смятате да инвестирате в нещо ли?
— Дявол да го вземе, не. Смятам да ги изпукам. От парите няма полза, ако не се превърнат в нещо хубаво и приятно.
— Така разсъждават богатите, мистър Кели. — Странната нотка се появи отново.
— Ще се изненадате като ви разкажа колко богат може да бъде човек с десет бона. — Ухилих се, той също ми се усмихна.
— Между другото, мистър Кели, името ви е Догрън, нали?
— Да, защо?
— Необикновено име.
— Старомодно. Не сме останали много такива.
— Така е. Все пак съм чувал да го споменават няколко пъти. Истанбул, Париж… били сте там, нали?
— Разбира се — потвърдих аз.
— Възможно ли е да е ставало дума за същия Догрън?
Мона ни отправи бърз, пронизващ поглед.
— Слушай, Дик, ако знаеш нещо интересно за нашия приятел, не го хаби, за да запълваш песимистичните си репортажи…
Спрях я със смях.
— Ако мистър Лейгън е чуват името ми да се споменава в Истанбул и Париж, можеш спокойно да използваш информацията му, Мона. Аз съм запален любител на бардаците с кючеци и кан-кан. Ако сте посещавали такива места, мистър Лейгън, много е вероятно да сте чули нещо за мен. Изградил съм си известна репутация там. Обичате ли този род развлечения?