Ръката му отново докосна мустаците, за да прикрие плътта на лицето му. Мона се разсмя и го дръпна за ръкава.
— Ей, Дик, стар развратнико! А аз тук да си мисля, че си приличен човек! Куче, ти си сладур. Най-накрая имам с какво да го държа в ръцете си.
Лейгън се засмя сдържано и на лицето му се появи гримаса на объркване.
— Хванахте ме на местопрестъплението, мистър Кели. Сега тайната ми е разкрита. Аз всъщност съм доста срамежлив воайор. Имам възможност да се отдавам на порока си рядко и при пълна дискретност.
— Не се безпокойте — отвърнах аз. — Тайната ви ще бъде запазена. Вече заплаших Мона с разкрития по един въпрос. Ще имам предвид и вашата слабост.
— Забележителен гост имаш, Уолт — каза Лейгън. — Въобще не прилича на европеец. Радвам се, че се запознахме, мистър Кели.
Когато се отдалечи, Уолт поклати глава.
— Надявам се да не си поръсил със сол някоя рана, приятел.
Мона тръсна глава и се изкиска.
— Не бъди глупав. Щеше да се разтопи от удоволствие. А ние си мислехме, че е надут. Куче… с какво друго се занимаваш? Струва ми се, че имаш някакъв странен усет за хората.
— Идва с възрастта, уважаема. Освен това, нали всички мъже са еднакви?
— Ако беше така, нямаше да си губиш времето с жена на моята възраст. Защо, както се изразяваш, не се заемеш с някоя от твоя калибър? Забелязвам доста дамски очи, отправени с копнеж в тази посока. Разведи го между гостите, Уолт. Горя от желание да го видя как се справя с малките професионалистки, които излагат стоката си на показ. А пък аз… ех, дните на твърдите гърди и свежите бедра…
— Хайде, стига, Мона. Опитността е повече от компенсация.
— Уолт, махни го оттук, преди да съм му се нахвърлила!
Когато с възторжен писък се отправи към две телевизионни звезди, Уолт отбеляза:
— Бива си я.
— Аха.
— Но не се оставяй да те заблуди. Готова е да надуе свирката и за баба си, ако се появи някоя клюка. Няма никаква съвест. Лейгън е същият. Напоследък се взема за нещо като благороден рицар. Един сенатор го нарече финансов копой на безскрупулната индустрия и той се стреми да оправдае името.
— А какво търси на място като това? — Огледах помещението. — Тези хора изобщо не са от неговия тип.
— Както толкова безмилостно успя да разкриеш, Дик обича да гледа жени. Тайфата от шоу бизнеса му доставя удоволствие. Успя ли да се запознаеш с всички?
— С повечето.
— Караш типовете тук да нервничат. Разпределили са територията помежду си и сега чакат да видят чий участък ще бъде измъкнат под носа на собственика му.
— Къде е Лий?
— На бара. Увещава две градски знаменитости да се снимат в телевизионни реклами. Защо е толкова наежен?
— Не знам.
— Държа се, като че ли се страхуваше да те остави сам. Бях останал с впечатлението, че едно време ти си бил големият брат.
Ухилих се.
— Лий се притеснява прекалено много. Трябва да се ожени.
— Чуй кой го казва! Между другото, коя ще сграбчиш в лапите си тази вечер? Дори на мен ми е любопитно. Всички са на разположение, трябва да знаеш. Е, почти всички.
— Така ли?
Уолт се обърна към ъгъла на стаята, където беше блондинката, на която попаднах като дойдох. Седеше на перилото на някакво кресло и разговаряше с мъж, напомнящ тиква — един от по-големите издатели на евтини романчета.
— Онази там. Стоманени гащи. Сексуален коктейл „Молотов“, чийто фитил никой не може да запали.
— Звучи интересно.
— Думата е „отегчително“. Дори един психиатър не успя да стигне до заключение. В момента кара главата на Раул да пуши. Преди да се захване с нея, той се имаше за олицетворение на мъжа завоевател.
— Чух как му отряза квитанциите. Вярно ли е това, което ми каза?
— Абсолютно. Мога да гарантирам. И аз съм оставал на сухо. Хайде, ела да й кажеш „здрасти“. Да видим какво впечатление ще й направиш.
— По-добре не. Прекалено млада е за куче като мен.
— Приеми го като забавяне на темпото.
— Както искаш.
Тиквоподобният издател кимна при приближаването ни и се впусна да преследва най-новата придобивка на компанията, появила се като лятна буря, заобиколена от изнежени млади мъже.
— Шарън Кас, Догрън Кели — каза Уолт и се усмихна. — Правя го официално, защото Шарън не обича случайните запознанства.
В големите й кафяви очи се появи блясък и тя ми протегна ръка.
— Уолтър винаги се заяжда с мен, мистър Кели.