Но всички реагират. Допада им разкошната коса, гладките дълги бедра.
О, всички обичат това, освен този дървеняк Кучето. Вижда ме гола и казва „здрасти“. Оценява, кима одобрително, ръкува се с мен, но изобщо не му пука. Една вечер Шеки Монро ми даде петстотин кинта само за да прокара ръка по космите ми. Това мръсно Куче клати глава и се усмихва.
Това е лошото. Наистина се усмихна. Копелето е истинско. Няма да го разберат и някой ще си изпати.
Аз поне имам късмет. Повече от това не мога да патя. Просто съм любопитна. Особено по отношение на тази усмивка. Копелето сякаш познаваше и вътрешностите ми — както и на всеки друг.
Окей, Куче, нека сега аз позная що за птица си. Хубави дрехи, но са стари. Може би джинсите ти струват петдесетачка. Снощи спечелих повече само между коктейлите и вечерята. Пипнах ръката му и малко се уплаших, защото знаех на колко години е, а тя беше прекалено голяма и прекалено корава. Позьор? Някои са такива. Косата му беше подкастрил някой евтин бръснар, но всичката си беше на мястото и ще порасне отново след седмица. Малко сиви кичури отпред. Изглежда тежък, но не дебел. Ходи смешно, едната му ръка винаги виси отпусната, а каквото и да погледнат тези зелени очи, виждат и разбират.
Исках да го чукам, само че нямаше смисъл да опитвам. Котараците сами си избират мястото и времето.
Време. Часовникът показваше пет и три минути. Познавах Кучето точно от осем минути.
Празните кутии от бира „Пабст“ се търкаляха навсякъде из стаята и украсяваха всички мебели с големите си нарисувани сини панделки и восъчни печати — включително и двете, които бях закрепил на таблата на леглото точно над главата си. Два мръсни пешкира се търкаляха на пода, за да попият бирата, която разля Лий, а аз седях и го слушах как говори — както едно време. Само че тогава не носеше значка с надпис „LOVE“ на гащите си.
— Просто престани да бъдеш тъпо копеле — изръмжа той — и престани да ми разправяш, че да останеш тук е нахално. Мама му стара, защо да пръскаш пари за хотелска стая? Трябва да ти кажа, че в този град вече не можеш да намериш и приличен апартамент, освен ако не си фрашкан с мангизи и нямаш два месеца на разположение, за да търсиш.
Отворих още една бира.
— Стига, Лий. Любовниците от твоя тип имат нужда от уединение.
— Глупости. Имам две спални. Ако се събере тълпа, значи ще имаме публика и толкова. Срамежливостта си загубих преди двайсет години.
— Слушай…
— Зарежи това — прекъсна ме Лий. — Ще останеш тук. През войната споделяхме всичко, ще го правим и сега. Освен това ще имаш нужда от нещо повече от бърлога за живеене. Радвам се, че сме еднакви на ръст. Имам три гардероба пълни с дрехи, които ще ти станат. Отиди да си избереш, а аз ще ги изпратя да ги разширят малко на гърдите и раменете, и ще добиеш съвременен вид.
Понечих да кажа нещо, той отново ме прекъсна.
— Купувам ги на едро, Куче. Правя големи услуги на един тип, който има търговска верига и той ми се отплаща с парцали. Какво повече ми трябва? Преобличам се по два пъти на ден и не се налага да слагам един и същ костюм цял месец. Гот, а? Не съм богат. Не съм и беден, справям се доста добре, а ти си ми приятел и ще деля всичко с теб. Давам ти седмица да се окопитиш, да се огледаш наоколо, а после ще ти потърся нещо свястно, за да си стъпиш на краката.
Ръката, в която държах бирата, увисна във въздуха.
— Лий…
— Стига с тези глупости, Куче. Имам достатъчно връзки и няма да е никак трудно. Никой няма да научи, че си висял през цялото това време в Европа, само защото шайка малоумни роднини са те изритали. Човече, пълен си с криворазбрана гордост. Беше шибан герой от войната, нали? Би могъл да им завреш този факт в задниците. Защо, по дяволите, се опита да се погребеш жив?
Опитах се да му отговоря, но не ме остави.
— О, да, сигурно някоя мацка. Само че още не си женен, нали? — Поклатих глава. — Виждаш ли, дори не си гепил някоя курва. Все същия си. Приличаш на момче авиаторче с проскубана опашка, което предпочита да лети из облаците, вместо да начука някоя мадама.
— Не съм останал на сухо.
— Можеше да имаш повече.
— Нямах време от полети.
— И какво? Кръгла нула. Много попадения, много медали, но не беше достатъчни хитър, за да се оставиш някой куршум да те одраска, за да получиш държавна пенсия. Не, при всички случаи ще останеш у дома. — Той извади кутия бира от кофата с ледена вода и ме изгледа учудено с оцветените си от „Пебст“-а очи. — А защо изобщо се върна?