Тогава не успя да ме накара да се развикам или разплача. Направих го по-късно, когато останах сам — не заради болката, а заради гадното унижение, защото непрекъснато трябваше аз да сърбам попарата, надробена от Алфред, Денисън или някоя от братовчедките.
Отърсих се от спомените след секунда. Старецът сега лежеше в семейното гробище, майка ми дискретно бе погребана на друго място, а на останалите едва ли им беше до такива баналности от миналото.
Посрещна ни един стар иконом, който сякаш очакваше пристигането ни. Не го познавах.
— Отлично посрещане — промърморих.
Хънтър кимна и взе куфарчето си.
— Не може да се каже, че си повод за радост, аз съм само наемен служител, а мис Кас е външен човек. Никаква причина за официални церемонии.
— Само ми кажи едно, съветнико. Знаят ли, че идвам?
— Разбира се, че не — отговори той. — Мислиш ли, че бих развалил удоволствието от среща като тази?
Усмихнах му се, а след това се разсмях през зъби.
— Имам чувството, че искаш нещата да се проточат колкото се може повече.
— Чувството ти е правилно, Куче. Досега отношенията ми със семейство Барин никога не са ме забавлявали. Дошло е време да поправя това положение.
Шарън поклати глава и каза:
— Слушайте, може би ще е по-добре да ви почакам в колата?
— Котенце — прекъснах я, — след като толкова пъти си се промъквала тайно във владенията на Барин, мисля, че е дошло време наистина да видиш какво представлява това семейство.
Името на иконома беше Харви. Той пое шапките ни, заведе ни до полираните врати на библиотеката, отвори ги и церемониално влезе преди нас, за да обяви пристигането ни.
Някак си изминалите години се стопиха и за миг ми се стори, че пак надничам в същата тази стая, когато в нея се разиграваха далеч по-драматични събития. Тогава в нея разговаряха други хора, а зад бюрото с дърворезбите седеше самият Камърън Барин. Сега видях седем души, чиито лица ми се струваха смътно познати. Единият от тях седеше зад бюрото, а гласът на новия иконом звучеше като на някогашния, Чарлз. Когато обяви пристигането ни, главите се обърнаха към нас по същия небрежен, почти презрителен начин.
— Мистър Лийлънд Хънтър, мис Шарън Кас и мистър Догрън Кели — издекламира Харви.
Беше смешно. Не, беше просто умопомрачително. Видяха и трима ни едновременно. Бяха готови да дарят Хънтър с изкуствени усмивки и да реагират на Шарън с полулюбезно любопитство, но когато осъзнаха какво означава името ми, петимата присъстващи едва не напълниха гащите.
Денисън се втренчи иззад бюрото и кръглите му очички за малко да изскочат от орбитите си. Алфред се вцепени в креслото и събори някакъв пепелник. Веда, която не успя да поднесе наполовина изпразнената чаша до устните си, изведнъж се зачуди какво да прави с нея и я остави на пода — като проститутка в бардак. Пам и Люсила само се спогледаха с провиснали челюсти, след което отново се вторачиха в мен.
Единствено мистър Марвин Гейтс, съпругът на Пам, здраво вързан за брачния хомот, успя да се усмихне. Беше полупиян и безупречно облечен — като старомоден холивудски режисьор. Той вдигна чаша към мен и каза:
— О, семейният скелет е излязъл от гардероба! Добре дошъл у дома!
Пам се отърси от стъписването си, сякаш се будеше от лош сън. Гласът, който някога беше писклив, сега бе станал дрезгав.
— Марвин! — просъска тя.
— Съжалявам, скъпа — отвърна мъжът й. — Стори ми се, че постъпвам както трябва.
Той отпи глътка от чашата си и пак се ухили.
— Не си правете труда да ставате — казах на всички. Улових Шарън за ръка, отведох я до един стол с кожена облегалка и я сложих да седне. Знаех, че Лийлънд Хънтър зад гърба ми наблюдава цялата картинка с истинско удоволствие, така че продължих представлението.
По някакъв начин Денисън бе успял да се изправи на крака и, все още със стъклен поглед, неохотно ми протегна ръка.
— Догрън… Мислех че…
Стиснах ръката му и видях как трепна от болката.
— Не, Дени, все още съм жив. — Огледах нашишкавялото му тяло. — Надебелял си, братле. — Пуснах ръката му и плъзнах поглед надолу по останките от лекето, което бе вгорчило живота ми преди толкова много време. Беше с няколко сантиметра по-нисък от мен и точно толкова тежък, но всичко се бе събрало на шкембето и задника и издуваше дрехите му.