— Как си с онази работа напоследък, Дени?
Чух как зад мен Хънтър прикрива прихването си с кашляне.
Братовчедът Алфред не си направи труда да ми подаде ръка. На змийското му лице гореше неприкрита злоба към особата ми. Той не пое риска да остане седнал и да го измъкна от креслото насила. Изправи се, като някаква жалка карикатура на пор, а физиономията му стана същата, като в онзи ден, когато налетя върху мен с колата си.
— Догрън — произнесе той с глас, разтреперан от сарказъм, сякаш искаше да се проваля в дън земя.
— Още ли ти е възпален задникът, Алфи? — попитах го.
— Счупената ръка още ли се обажда? — отвърна той с тих, отровен глас.
Ухилих му се — бавно, спокойно, с оголени зъби и полузатворени клепачи.
— Никак, Алфи.
Наведох се, вдигнах медния пепелник, който той събори и го прегънах на две в юмрука си. — Виждаш ли?
На лицето му не помръдна и мускул.
— Често се безпокоях за това.
— Така си и предполагах — казах натъртено. — Чувствам се по-добре, като знам колко много си загрижен.
Поздравите ми към трите братовчедки бяха кратки и учтиви. Ужасът не изчезваше от погледите им, така че им дадох време да свикнат с присъствието ми, като ги оставих да се чудят какво, по дяволите, става. Марвин Гейтс продължи да се усмихва глупаво и ни наля питиета, без да ни попита какво искаме. През цялото време поглеждаше жена си със злобна насмешка. Някак си шоуто му допадаше и не можех да не одобрявам отношението му. Той беше глупав смотаняк, който бе сложил топките си в лешникотрошачката заради една гадна измама и плащаше за това от доста дълго време. Пам му беше надянала тежък хомот и сега бе негов ред да я погледа как се гърчи.
Металното изщракване на куфарчето на Хънтър зад мен, ми напомни, че е дошъл за нещо друго, така че придърпах една табуретка и седнах до Шарън. Ръката й несъзнателно докосна рамото ми. Усещах как пръстите й леко треперят от нажежената атмосфера.
Сега бе ред на адвоката и той изпълни ролята си отлично. Бе излизал на тази сцена, в същата тази стая твърде много пъти, така че знаеше наизуст всички реплики и всички възможни трикове. Познаваше и публиката — умееше да играе пред нея.
За миг той огледа всички присъстващи поотделно, след това заговори:
— При обикновени обстоятелства в тази среща не би имало нищо необичайно. Все пак със завръщането на мистър Кели можем да навлезем в някои подробности, съзнателно отлагани поради отсъствието му. Сега — той огледа всички още веднъж, — предполагам никой от вас не се съмнява в самоличността му?
Обади се Алфред:
— А трябва ли да се съмняваме?
Хънтър му се усмихна добродушно.
— В края на краищата двайсет и няколко години не са малко време. Ако желаете, можете да получите нужната документация…
— Не е необходимо — каза Алфред.
— Много добре. — Лийлънд извади няколко изписани листа и ги разстла в скута си. — Повечето от подробностите в завещанието на вашия дядо са ви известни. Все пак има някои условия, които трябваше да бъдат разяснени само в присъстването на всички ви. Тези, които наследиха по нещо от имота, го получиха незабавно след смъртта на Камърън Барин. Нищо не получи единствено мистър Кели. Както знаете, неговият дял се равняваше на десет хиляди долара в акции на „Барин Индъстриз“ по времето, когато почина дядо ви. Също така ви е известно, че броят на акциите, които сега струват толкова пари, се различава съществено от броя им при изготвянето на завещанието. Сега вече съм готов да предам акциите във владение на мистър Кели.
От мястото си усещах злата усмивка на Алфред.
— Нямаше ли още едно условие в завещанието, мистър Хънтър?
— Имате предвид клаузата за морално поведение?
— Точно така.
— Възнамерявате ли да разследвате миналото на мистър Кели, за да откриете евентуално нарушаване на тази клауза?
— Разбира се.
Хънтър погледна Денисън, който също започна да се подхилква подигравателно.
— Напълно съм съгласен — кимна Дени.
Бях готов да стана, да ги просна на пода и да се разкарам от това място, но видях, че Хънтър вдига ръка и отново седнах.
— В такъв случай — продължи адвокатът, — съм принуден да наложа изпълнението на още едно условие, което също не ви беше известно. — Той замълча за секунда с безизразно лице, но очите му блестяха. — Преди остатъкът от наследството да бъде разпределен помежду ви, мистър Кели има право да проведе свое разследване за възможни ваши нарушения на клаузата, касаеща морала. Подобно разследване може да се проведе в рамките на три месеца.
Дени и Алфред скочиха на крака още в същия миг — лицето на Дени се наля с кръв, а на Алфред посиня от злоба.