- Орлине, няма страшно, организмът й е млад, не е останала гладна.
- Да речем, че е така. Разговорът ни не е за това, просто изразих притеснението си... Извини ме, Лили.
Това вече съвсем стресна Лола. Извиняваше й се, беше абсолютно нетипично за него. И това „Лили“ винаги й напомняше на дядо й Цеко. Тя беше Лола, по дяволите!
- Добре, ще ям повече, обещавам да родя културист или поне шеф на бригада... - с измъчена усмивка Лола се опита да се пошегува. Апетитът й нямаше да се подобри от подобни разговори. Иронията й не се хареса на Колев, за секунда присви очи, но бързо се прикри и й се усмихна обратно почти мило. Всичко беше почти прекрасно.
- Много мислих върху предстоящото радостно за всички ни събитие. Аз нямам деца, но ето, съдбата ми изпрати две - Лили и бъдещото й дете, което ще е като мое внуче. Искам ти, Лили, и детето ти да сте максимално добре. Още си съвсем млада, само на двайсет години. Животът е пред теб. Сега си сама, но съм сигурен, че няма да е така дълго време...
Лола наведе глава, в гърлото й се появи буца. Защо й напомняше за мъката й. Защо не я оставеше на мира, по дяволите!? Искаше да избяга, а нито имаше къде, нито при кого. Беше в капан.
- Може би... - тихо отговори Лола.
Маруся беше нащрек и следеше внимателно съпруга си, без да се намесва. Беше ясно, че той имаше нещо важно за казване.
- Не, не може би. Със сигурност. Позволи ми да знам, и аз съм бил млад.
„Като си бил млад, защо толкова дълго време си бил сам и досега нямаше жена, а твои деца няма да имаш никога?“ помисли си Лола, стискайки зъби, за да не се изпусне. Колев като че ли прочете мислите й. Усмихна се непроницаемо като Чешърският котарак от „Алиса в страната на чудесата“ Явно предстояха „чудеса“
- Сигурно си мислиш, че нямам право да твърдя, че знам, защото доскоро бях сам, а собствени деца явно няма да имам никога, освен ако не стане чудо и майка ти забременее на тези години...
Обърна се към нея с най-милата си студена усмивка и се пресегна към ръката й, стискайки я нежно, но твърдо. Маруся се изчерви. Беше наясно, че идеята да забременее беше абсурдна не защото беше възрастна, а защото не правеха секс. Не беше Дева Мария, нямаше как да забременее с непорочно зачатие, чудесата ставаха само в Библията. И изобщо не беше необходимо да говори такива неща пред дъщеря й, но на него явно не му пукаше никога от нищо. Дори и от собствената му импотентност. Всеки друг мъж щеше да е смазан, Колев обаче беше успял да убеди себе си, че сексуалната му сила му беше необходима за работа, а правенето на секс беше само излишно разпиляване на енергия. Очевидно се чувстваше напълно комфортно да се шегува със съпругата си на тази тема.
- Орлине, нека да говорим за детето на Лили, то е по-важно от всичко друго в момента...
Колев пусна ръката й и я погали по главата със собственически жест, така, както се гали куче.
- Не ме прекъсвай, красавице.
„Ще се издрайфам - помисли си Лола, вече едва прикривайки отвращението си. - Държи се като мазен сваляч в бар...“
- Та... Аз съм кариерист, което е мръсна дума в нашето общество, а не трябва да е така. За да изградим развития социализъм, всички трябва да сме поне малко кариеристи. Но не за това е този разговор. Дълго време нямах време за жени и деца, колкото и Странно да изглежда. Исках да се самоусъвършенствам, да чета, да се образовам и най-важното - да раста в кариерата, за да съм полезен на Партията. Ако се бях оженил на двайсет години и направил дете, сега нямаше да съм министър вероятно. Затова искам да предложа нещо на Лили. След около пет-шест месеца, след като се роди детето, ще наемем жена да помага, защото не очаквам Маря да си зареже работата, за да стане баба...
Маруся се усмихна закачливо, не се сдържа и прекъсна мъжа си:
- Думата „баба“ не може да се отнася за мен, нали? Лилче, мами, ще ми викате мама Маруся, може ли?
Лола погледна майка си лошо. Суетата й нямаше край. Последва отговор с леден и категоричен тон, който не се очакваше от момиче на нейната възраст:
- Аз съм майката на това дете, а ти си бабата. Не може да има две майки.
- Момичета, не се карайте, и двете сте прави. Но, Лили, бъди по-великодушна в разбиранията си и не се сърди на малката суета на майка ти. Детето винаги ще знае, че ти си му майка, няма как да се обърка, ако наричаме Маря „мама Маря“, нали?
Лола не отговори, само вдигна вежди презрително. Доброто разположение на духа й към майка й и мъжа й започваше да се изчерпва.
- Ще наемем жена, за да може и Лили да продължи да ходи на лекции. Тя трябва да продължи образованието си.
- Естествено, говорих с ректора, ще се прехвърли режисура... - твърдо каза Маруся, а Лола пак не отговори. Всичко решаваха те, защо изобщо той я питаше каквото и да било!?