- Много мислих какво да направим за името на детето. Заради обстоятелствата, то трябва да вземе фамилията на Лили - Карамихов или Карамихова.
- Да, какъв е проблемът? Аз си харесвам името и не ми пука кой какво мисли - троснато каза Лола.
- Проблемът не е дали на теб ти пука, или не, а в това, че когато детето ти порасне и започне да разбира, за него няма да е приятно всички да знаят, че няма баща. Или изобщо не си мислила за това, което е разбираемо предвид възрастта ти...
Колев впери изпитателен поглед в Лола. Стана й много неприятно, защото този път беше прав. Наистина не се беше замисляла. Нямаше друг избор, освен да се съгласи с него.
- Има изход от тази ситуация. Сега обаче трябва да ви помоля този разговор да си остане между нас. Изобщо всичко, което се говори в този дом, не бива да напуска стените му.
Впери стоманен, изпитателен поглед в Лола. Тя безразлично поклати глава утвърдително. Нищо ново, беше израснала с това предупреждение. Стените така или иначе чуваха и записваха всичко и винаги някой някъде знаеше за какво си говорят. Как й липсваше баща й, беше напълно беззащитна без него. Съвсем сама сред чужди.
8.
Преди няколко години Сергей Калайджиев, синът на Кръстю Калайджиев, вторият мъж в държавата и първи заместник-председател на Държавния съвет, се беше оженил за изключително красиво, също неслучайно момиче - дъщерята на първия секретар на БКП в Ловеч Лариса Кръстева. Лариса беше завършила немската гимназия в София и беше едно от най-красивите момичета в България. Лола беше чувала от Маруся ужасни истории за поведението на Серьожа, както народът умилително наричаше сина на Калайджиев. Пияница с неконтролируем характер и леко дебилна външност, Серьожа Калайджиев беше известен с това, че Народната милиция го пазеше, каквото и да направеше, а той правеше много. И нищо свястно и смислено.
Лола не го беше виждала на живо, но преди няколко години се беше запознала с току-що омъжената за него Лариса в Клуба на филмовите дейци. Тя беше с няколко години по-възрастна от Лола и с подобаващото самочувствие на нещо като втора дама на Републиката след Людмила Живкова. Облечена безупречно в копринена рокля, с елегантни малки златни обеци, Клубът на филмовите дейци някак не беше на нивото й. Поведението й беше на принцеса, достойна само за ресторантите и резиденциите на Политбюро и ЦК.
Пътищата им повече не се пресякоха, но едно гадже на Лола й беше разказало за връзката си с Лариса по време на брака й със Серьожа. Ясен беше красиво момче от центъра на София, също като Лола, от една страна произхождаше от буржоазен род, а от друга - от семейство на комунисти. Пренебрегнал образованието си и почтената кариера на архитект, беше станал чейнчаджия. Младата и неразумна снаха на Калайджиев изневеряваше брутално на Серьожата с Ясен, което едва не му коства свободата. Носеха се слухове, че не кръшка само с него. Шушукаше се за нейното тотално самозабравяне, разказваха се истории за интимни връзки с известни писатели, художници, журналисти международници, артисти, музиканти. Според градската легенда сексуалният апетит на Лариса Кръстева беше ненаситен.
Пропагандираният социалистически морал не само не беше спазван от никого, а всички масово си изневеряваха, оплетени като червеи в една обща, недостъпна за простосмъртните вакханалия. Ако не бяха баща й и баба й, вероятно и Лола нямаше да има никакви задръжки, но колкото и да беше разкрепостена сексуално, на дъното на ексцесиите й не стоеше лошо възпитание, а тъжна и леко патетична смесица от отчаяние и търсене на невъзможна свобода, съчетана с наивна момичешка арогантност. Така или иначе, резултатът от разюзданото й поведение беше ясен - беше изключително самотна майка, с бъдещо незаконно дете.
Последиците от предполагаемото разхайтено поведение на червената принцеса Лариса Кръстева обаче бяха несравнимо по-страшни и разрушителни за нея самата. Цяла България знаеше мръсната тайна на семейство Калайджиеви. Начинът, по който се бяха отнесли с бившата си снаха, беше жесток. И все пак хората злорадстваха. Разбира се, че се радваха на сгромолясването й от върха. Падаше й се. Малко й беше на тази курва. Основанията за тази радост свършваха там, където започваше човечността, но тя не съществуваше по отношение на Лариса.
Серьожата беше известен не само с побоищата по барове и ресторанти, но и със садистичното си отношение към приятелките си. Носеха се страшни слухове за жестокостите, които момичетата търпяха от него. Двугодишната му връзка с известна софийска красавица беше завършила с нейното изхвърляне през балкона от втория етаж по време на купон. Естествено, всичко беше пазено в дълбока тайна, никой нямаше право да разказва за случилото се, и въпреки това слухът се беше изплъзнал. Момичето беше оцеляло, но беше изпотрошено така, че му трябваха месеци, за да се възстанови физически. За психическите травми никой не говореше, защото никой не смееше да говори. Пострадалата нито можеше да сподели с някого за трагедията си, нито да осъди Серьожа Калайджиев. Ако го направеше, тя и родителите й щяха да завършат в затвора или в лагер. И все пак истината се разказваше от уста на уста из цяла България, което, парадоксално, но не намаляваше броя на кандидатките за сърцето на психопата Сергей. Върволицата от алчни, глупави момичета, готови на всичко, за да се озоват на върха, не спираше. И Лариса Кръстева се беше оказала най-пробивната, най-красивата и най-успялата. А на финала - и най-пострадалата.