Повечето от тези момчета живееха със самочувствието, че каквото и да направят на момичетата, то ще остане безнаказано. Шепотът, разнасящ безочието и бруталността, беше само шепот. Никой не смееше да изкрещи истината в съда и нямаше никакво значение, че тя обикаляше България от ухо на ухо, в крайна сметка обречена на пълно игнориране. В случая на Лариса Кръстева не беше възможно тя, блестящата красавица, отличничката от немската гимназия, студентката по философия с писателски амбиции, дъщеря на виден партиец, да не е знаела как Серьожа Калайджиев се държи с жените си. Затова, след като майка й й беше разказала за съдбата на Лариса, Лола беше озадачена.
- Добре де, не се ли е страхувала, че и с нея ще се случи същото? Трябва да си напълно луда да искаш да си с него...
- Миличко, вече закъснявам, трябва да тръгвам... Забрави, че съм ти го разказала. И на никой нито дума... -беше отговорила Маруся лаконично и с категоричен тон сложи край на разговора.
- Оффф, мамо, не съм малоумна, веднъж завинаги спри да казваш „на никого нито дума“!
Стефан обаче беше обяснил всичко на дъщеря си. Истината беше единственият начин да я научи да се пази.
- Майка ти е права винаги да ти напомня. На никого никога нито дума. Тези неща остават само в къщи. Колкото до Лариса Кръстева, и да се е страхувала, изкушенията от блясъка и възможността да си първа дама на България са били по-силни от страха. А и на чужд гръб сто тояги са малко... Трябвало е да се стоварят на нейния, за да разбере, че слуховете за изхвърлени момичета от горните етажи са истина и нито возенето в мерцедес с шофьор, нито доставките от хотел „Рила“, нито летата в „Евксиноград“, нито пътуванията по света с делегации, нито наведените сервилно гърбове на стотици хиляди хора, на един цял народ, Лола... цяла България им целува задниците на тия селяни, нищо не може да компенсира жестокостта и патологията! Неограничените възможности на снаха на втория човек в държавата са нищо пред психопата Сергей Калайджиев. Където и да те канят, моето момиче, каквото и да ти предлагат, винаги стой настрана, ясно ли ти е? Дръж се възпитано, но отказвай твърдо.
- Татко, не съм тъпа...
- А бе, явно и момичето си е мислело, че не е тъпо, и от хитрост и властолюбие е заложила на най-високата миза, но не е преценила, че загуби ли, губи всичко. Не като Левски, а като жена с отнети завинаги човешки права...
9.
Първият заместник-председател на държавния съвет, свекърът на Лариса, ужасно харесвал красивата си и интелигентна снаха и тя смятала, че ще я пази от психопатските изцепки на съпруга й, но надеждата й била чиста наивност. Заради изневяра или не, клюката беше лишена от детайли, но се знаеше със сигурност, че и Лариса не успяла да избегне съдбата на предшественичките си. Серьожата я пребил така, че счупил челюстта й и ръката й.
Скоро след това стана ясно, че звездната партийна двойка се развежда. Легендите за многобройните любовници на Лариса буквално бяха избухнали. Машината на Държавна сигурност ефективно беше разпространила слух, че е нимфоманка, което едва ли беше вярно, но беше необходим претекст на съда, за да бъде осъдена като морално разложена и да й бъдат отнети родителските права върху четиригодишния й син от Сергей Калайджиев.
И това не беше всичко. Орлин Колев беше разказал на Маруся, а тя на дъщеря си, че на невръстното дете на Лариса е казано, че майка му е умряла, а тя била изгонена от България не къде да е, а в Съветския съюз. Лола беше потресена от жестокостта на тези хора. Колкото и да се беше самозабравила амбициозната и суетна Лариса, никоя жена, никой човек не заслужаваше подобно отношение. Да отнемат детето й и да му кажат, че е мъртва?!