Това семейство беше мъртво и погребано. Всичко беше минало, което Стефан някъде отдалече държеше тя да помни, да не може да се освободи от влиянието му. Нямаше го, а я караше да се чувства постоянно виновна заради принадлежността на баща й към хората, които му бяха отнели блестящото бъдеще на син на заможен фабрикант. Не беше честно. Беше го обичала истински и се беше посветила на желанието си да направи живота му по-красив и лек въпреки обстоятелствата.
Париж беше виновен за всичко. Този красив, но вражески град беше непоправимата грешка, заради която Лола беше останала без баща. Вместо да се радва, че беше получил рядката дори за нормални партийци, камо ли за врагове на народа, възможност да поживее на Запад, Стефан беше намразил още повече България. И омразата му стигна до такава степен, че не се поколеба да изостави дъщеря си.
Не можеше да му прости. Това беше предателство към детето им, към нея самата, към всичките й усилия. Той знаеше много добре, че никога няма да пуснат Лола да замине, и въпреки огромната любов и привързаност на детето му към него, това не го спря. Беше излъгал Лола, беше излъгал и нея, че е отговорен мъж, способен истински да обича. Да не говорим, че изобщо не му пукаше, че бягството му е кошмар за кариерата й. Знаеше за връзката й с Колев и от една страна, смяташе, че той ще я защити, а от друга, я ненавиждаше заради това. Нещастник! Всичко, което баща й й беше говорил за тези хора, се оказа вярно. Бяха пълни егоисти, заинтересовани само от личните си интереси и благополучие. Какво му липсваше в България? Имаше прекрасна съпруга, от добро семейство, която го пазеше дори от Държавна сигурност.
При тази мисъл Маруся се вбеси ужасно и почти тръгна към шкафа с алкохола, но се спря рязко. Заради Орлин не можеше да пие, а как й се пиеше. Само за да заведе този нещастник в Париж, се беше съгласила да пише доноси и да изпраща доклад след доклад с изсмукани от пръстите пълни глупости, в които разказваше как Стефан се е променил, колко е отблъснат от егоистичния и материалистичен морал на Запада и как за него няма нищо по-скъпо от Родината. Затова беше започнала да пие, защото не издържаше на напрежението от лъжите. Стресът беше ужасен, а той я намрази и презря заради алкохола.
Стисна зъби и преглътна сълзите, които се надигнаха в очите й. Беше лъгала, беше се излагала на опасност, беше допуснала дори Орлин Колев да влезе в живота й - заради него, принца Стефан Карамихов, който само знаеше да се оплаква и да мрази всичко българско. И за да я изостави най-брутално в кризисен момент от живота на дъщеря им, която обичаше него в пъти повече от нея. Не беше честно. Колко пъти я беше боляло от нежността между двамата. А към нея Лола беше винаги хладна. „Момичето на татко“. Момичето на татко ли?! Сега вече беше само нейното момиче, с всички последици от това. Останала сама с неприязънта на Лола срещу новия й съпруг и новия й живот. Беше сама с дъщеря им, която той надъхваше до последно. Въпреки молбите й да мисли за доброто на Лола, сега тя трябваше да се справя с това тяхно дете, което мразеше всичко ценно за Маруся, родителите й и Орлин Колев. Гневът я задушаваше, но нямаше как да го покаже.
Пред Орлин трябваше винаги да бъде усмихнатата, балансирана, топла, уютна, блестяща, светска, амбициозна, побеждаваща, перфектна красавица. Затова я беше взел за жена, тя беше украшението на ревера му, гейшата, която никога не можеше да изглежда тъжна или ядосана. Не беше глупава, идеално знаеше какво печелеше Колев с нея. Но всичко, което Стефан й беше сервирал, си оставаше за нея и най-вече за дъщеря й. Блъскаше си главата какъв живот щеше да има Лола след цялата тази история. И тогава най-неочаквано дойде предложението на Орлин да осиновят детето. Въпреки началния шок, Маруся му беше дълбоко благодарна. Колко умен мъж беше той. Как беше разбрал, че с Лола вече са сами жени и имат нужда от мъжка подкрепа.
А Лола трябваше да проумее, че старият й живот е приключил. Минало е. И да оцени най-накрая жертвите, които Маруся беше правила и правеше в нейно име. Бъдещето на внучето й щеше да бъде обезпечено с имотите на Колев. Щеше да е възпитано правилно. Животът му в България щеше да е нормален и лек, такъв, какъвто трябваше да бъде. Беше благодарна на Орлин за неочакваната огромна щедрост. С осиновяването щяха да бъдат прекъснати в бъдеще и всякакви възможности дъщеря й да пострада заради безотговорния й бивш съпруг, който беше направил всичко възможно да разбие нейния живот и живота на дъщеря им. Нямаше да успее. Лола щеше да се стабилизира след раждането, те щяха да гледат бебето, тя щеше да продължи да учи, а после щеше да си намери подходящ съпруг. Всичко щеше да бъде наред.