Навсякъде виждаше и подушваше баба си и баща си. И въпреки спомените и болката, може би трябваше да се прибере тук за постоянно, поне докато роди, а после нямаше друг избор, освен да живее при ТЯХ. Сама нямаше да може да се справи да го гледа. Нямаше пари, нито работа, беше никой и нищо. Едно двайсетгодишно бременно момиче.
Неочаквано огладня. Застанала пред празния тъмен хладилник, я побиха тръпки от пустотата, която лъхаше от всичко. Трябваше да си напазарува. Добре, че майка й й беше дала десет лева. Прерови шкафа над умивалника и намери на дъното половин пакет от любимото кафе на баща си. На секундата ревна. Миризмата на топло кафе. Любимата му чаша. Хавлията му на вратата на банята. Големите му джапанки, които тя обичаше да обува като малка. Трябваше да се овладее, наистина нямаше време за емоции. Онзи човек беше поискал детето й, а тя знаеше покрай историята с Лариса Кръстева какво можеше да означава това.
Изми си лицето и зъбите и изведнъж някой започна да звъни ожесточено на вратата. По дяволите! Никой друг нямаше да си позволи да звъни така освен майка й, а тя трябваше да е заминала в командировка. Отиде бързо до прозореца да види дали долу е паркиран мерцедесът на Колев. Там беше. Маруся истерично натискаше звънеца без прекъсване. Вбесена, Лола изтича до вратата, крещейки:
- Престани! Няма да отворя!
- Стига с тези детинщини, Лола, прибирай се вкъщи... Отвори ми, ако обичаш - тонът на Маруся беше твърд.
- Това е моят дом, остави ме на мира, няма да ти отворя!!!
- Закъснявам за самолета, защо е всичко това? Сега нямам време да се разправяме, още повече на стълбището, но като се върна, се надявам да ти е минало и да можем да седнем да обсъдим като възрастни хора бъдещето ти и бъдещето на детето ти. Време е да пораснеш и да имаш поне малко чувство за отговорност ако не към себе си, то поне към детето...
- Остави ме на мира!
- Чичо ти Орлин също се тревожи за теб. Ако имаш каквито и да било проблеми, да знаеш, че можеш да му се обадиш, щом не искаш да се прибереш... Сега трябва да вървя. Как може така да си се метнала по твърдоглавие на баща си... - ядосано шепнеше Маруся, за да не чуят съседите как се разправят. Съседката отсреща винаги висеше на шпионката.
„Бе я си гледай работата. Така ти се пада“, злорадо си каза наум Лола и изкрещя:
- Слава богу, на баща си съм се метнала, не на теб!
- Да, ама сега го няма да те издържа, издържам те аз, нахалнице - изсъска Маруся и пъхна под вратата бял плик. В него имаше три двайсетолевки. Супер, добре, че майка й се сети, иначе нямаше да има пари за ядене.
Настана тишина, явно в очакване на благодарност, но след като тя не дойде, не се чу нищо повече, освен отдалечаващ се шум от забързани токчета.
Внезапно Лола се почувства щастлива и за пръв път от дълго време свободна. Имаше план за деня. Щеше да отиде в Народната библиотека, където щеше да намери в Конституцията на НРБ закона за частичното осиновяване и щеше да разбере какво точно означава. Само така щеше да може да се бори с Орлин Колев и с майка си. Те си мислеха, че като е малка, могат всичко да й пробутат, но не бяха познали.
Застана пред огледалото и се огледа от всички страни. Беше в пети месец, но не й личеше, освен че джинсите й трудно се закопчаваха в кръста. Отново навлече тоалета за бременни, вдигна тежката си коса на висока опашка, взе тефтерче и химикалка и бодро тръгна към Народната библиотека.
15.
Законите, свързани с осиновяванията, бяха събрани в малка зелена книжка. Беше изключително лесно да намери това, което й трябваше. Ясно се казваше, че дядовците и бабите имаха право да осиновят частично внуците си при един жив родител, като родителят запазваше правата си над детето. Правата му обаче ставаха равни с правата на дядото и бабата, което означаваше, че никой не можеше да взима важни решения, без да се съобразява с другия. Тоест, ако в един приказно илюзорен и напълно невъзможен при сегашните обстоятелства ден Лола можеше да замине при баща си с детето, нямаше да може да го вземе без писменото съгласие на Маруся и Колев. Частичното осиновяване беше капан за нея и детето и не трябваше да позволява да се случи. Отново си припомни всички разкази на майка си за „курвата“ Лариса, чиито майчински права бяха отнети.