Лариса можеше да е курва, но можеше и да не е, а това да е слух, пуснат нарочно от куките, за да я компрометират пред народа. Момичето, което видя преди няколко години, изобщо нямаше вид на курва. Мразеше тази дума, а мъжете я използваха непрекъснато. Тази беше „курва“, онази също, всички жени бяха курви, а мъжете бяха едни кристалночисти същества. Някога Иван се беше опитал да й набие в главата, че тя ще стане курва, виждайки в нея нещо, което тя не беше и никога нямаше да бъде. Явно това нещо беше в него самия. „Курвата“ беше в тях, не в Лариса, а в Лола пък още по-малко. Те виждаха така жените, искаха да ги унижат, а с унижението да ги контролират. Колев можеше да направи същото без проблем.
Сърцето на Лола се сви от страх. Интуицията й подсказваше, че попадне ли веднъж детето й в ръцете на Орлин Колев, той нямаше да се поколебае да я елиминира, за да бъде то само негово. С неговите връзки нямаше да е проблем да я изкара курва. И глупавата й майка не разбираше това и беше на негова страна. Беше бясна на тъпотията й. Лола стана решително и отиде при библиотекарката, да върне книгата.
Беше готова за битка, колкото и да изглеждаше трудна за спечелване. Седна в Унгарския ресторант срещу ВИТИЗ и си поръча любимото ястие - „Добра жена“. Имаше пари за всичко. И за ресторант, и за храна за вкъщи. Такъв апетит не беше имала отдавна. „Добрата жена“ беше с вкусен сос, тънко нарязани парченца месо, кисели краставички, моркови, гъби и чудни пържени картофки. Отпрати с усмивка циганския оркестър, който засвири чардаш до масата й, наяде се на спокойствие и остана няколко минути в пълен покой.
След като излезеше от този ресторант, веселбата приключваше.
16.
Прибра се вкъщи приятно изморена и застана пред вратата на стаята на баба си. Не беше влизала в нея от преди смъртта й. Не се чувстваше достатъчно силна, за да го направи. Щеше да й се наложи да прибере или раздаде не само нейните вещи, но и тези на баща си. Мисълта, че той никога вече нямаше да облече дрехите си в гардероба, беше ужасна. Все едно че беше мъртъв. Застана пред вратата на стаята му, сложи ръка на дръжката, натисна я и се отказа.
Пред нея бяха вратите на три стаи, в които не искаше да влиза - на баба й, на майка й и на баща й. Прибра се в своята като животно в бърлогата си и за да не мисли за нещата, които я депресираха, подчерта всички пасажи от закона, отнасящи се до нейния проблем. От това още повече се депресира, но сега щеше да откаже напълно обосновано на майка си и Колев.
Врагът беше три пъти по-възрастен от нея и беше по-силен и умен, но тя щеше да му докаже обратното. Никой нямаше право да решава живота й и живота на детето й вместо нея. Надяваше се все пак в един момент майка й да проумее, че трябва да вземе страната на дъщеря си, да не иска от нея да бъде напълно зависима от един, в крайна сметка, напълно чужд човек. Днес беше женена за Орлин Колев, но каква беше гаранцията, че някой ден нямаше да се разведат? И тогава какво щеше да стане? Колев, който нямаше деца, щеше да се е привързал към детето на Лола и по стар партиен обичай можеше да поиска да го задържи за себе си. С неговите възможности и положение нямаше да е проблем. Лола не можеше да проумее как майка й не разбираше това още сега! Може би пък се правеше, че не разбира, за да не го дразни, а всъщност в решителния момент щеше да вземе правилната страна. Не, Маруся беше сляпо влюбена в могъщия си красив съпруг и истински вярваше, че той би могъл да замести всички бащи в живота на Лола - собствения й и бащата на детето й.
Изведнъж зазвъня телефонът и Лола подскочи стреснато. Никой не знаеше, че е тук, нито пък някой можеше да търси майка й или баща й. Лола реши да не вдига. Всички знаеха, че баща й е избягал и че майка й вече не живее тук. След около десет позвънявания телефонът млъкна, но след секунда зазвъня отново и не спря, докато Лола не издържа. Може пък нещо да се беше случило с майка й. Колкото и да не можеше да я понася, сърцето й се обърна от страх. Трябваше да вдигне.
- Ало...
- Здравей, моето момиче, чичо ти Орлин е, исках да проверя как си...
Не можеше да повярва. Този човек нямаше да я остави на мира явно. По дяволите! Беше й изкарал акъла от страх, сега какво искаше, майка й я нямаше, тя нямаше какво да говори с него. „Остави ме на мира!“ изкрещя в главата си.
- Здравей... Добре съм...
- Майка ти много се притесни, като видя, че не си спала вкъщи...
- Знам, тя мина от тук... Нищо ми няма, всичко е наред... - троснато отговори Лола.