Новината, че министърът на външните работи искаше да е дядо на правнучето, значително успокои Цеко Доков. Детето нямаше да е „копеле“, а щеше да бъде гледано и пазено от голям човек. А Ганка, колкото и да се радваше на бъдещото бебе, тайно си поплакваше за тъжната участ на жените в семейството й. Любовта все си отиваше.
Този Колев не й харесваше. Не беше като бившия й зет. Стефан се държеше с Маря като с принцеса, не беше надменен, уважаваше хората, уважаваше и Маря. А нейният Цеко беше станал непоносим след бягството на „оня“. Името на Стефан беше заменено с „оня“. Нямаше с кого да сподели, че мъжът й беше изпаднал в бяс, че досието на семейството е опетнено. Беше си позволил да я удари, обвинявайки я, че навремето не е спряла този брак. Беше я млатнал здраво през лицето с опакото на ръката. Тя беше виновна за всичко. И изобщо не го интересуваше, че горката им внучка страдаше жестоко за баща си, а и за баба си Анастасия. Какъвто и да беше баща й, беше го загубила завинаги. Колкото до Орлин Колев, интуицията й подсказваше, че той се преструва на бащински настроен към Лола. Имаше нещо смущаващо в този човек.
Ганка Докова беше простовата и добра жена, която не беше сляпа за драмата на внучката си. Момичето беше по-привързано към баба си Анастасия и загубата й беше двойна. Надменната Анастасия беше фина жена, от сой. Ганка се радваше на интелигентната среда, в която внучката й растеше. Не беше сред диви селяни. Сега само стискаше зъби да не плаче и още по-тайно от мъжа си се молеше на Господ да пази момичето й и да роди здраво детенце. Може пък да има Бог. Тайните молитви нямаше да навредят. И дано този Колев да е добър с Лолито, че Ганка си знаеше стоката. И той беше дошъл от село, от бедност - като нейния Цеко. Тези мъже бяха корави и жестоки с всички, които бяха от по-високо потекло. Дано да имаше милост към Лола, все пак наполовина беше с подходящия произход, и тяхна беше, не само на враговете.
5.
Беше закъсняла за вечеря с цели двайсет минути. Маруся я беше помолила да е винаги в къщи в 19 часа, защото Орлин държеше „семейството“ да сяда да вечеря заедно. В началото това изискване вбесяваше Лола, чувстваше се като на военно обучение. Само дето Колев не й сипваше бром в чая, за да е успана и да се държи почтително. В стария й живот с баба й Анастасия и баща й вечерята заедно също беше важен семеен ритуал, колкото и да беше разрушен през последните години, но това беше друго. Всичко около Орлин Колев я караше да се чувства несвободна и наблюдавана. И интуицията й не я лъжеше - беше напълно в реда на нещата домът на министъра на външните работи да бъде подслушван.
Маруся я посрещна с нервен шепот. Не искаше мъжът й да чуе, че се карат.
- Помолих те да се прибираш навреме, вечерята заедно е важна за семейството ни, колко пъти ще ти повтарям...
- Майка ми, ти не си добре! - прошепна ядосано Лола. -Какво семейство сме ние? Не мога да бъда семейство с мъжа ти, аз съм дъщеря на Стефан Карамихов, бившия ти мъж, ако си забравила... Семейството ни вече не съществува! Умря, изчезна с баща ми, няма го!!!
- Моля те, успокой се, не реагирай като таралеж. Моето семейство е и твое. Ако баща ти не беше избягал, може би и той щеше да има ново семейство и така щеше да имаш две семейства...
- Да, ама баща ми сега и да си направи семейство в Германия, аз никога не мога да бъда част от него, защото твоето скапано семейство с Орлин не ми разрешава да отида при него... Не мога да те понасям!!!
Беше избягала в стаята си, затръшвайки вратата под носа й. Маруся си пое дълбоко дъх. Този проблем нямаше да изчезне с магическа пръчка въпреки привидното омекване на дъщеря й.
Овладя се и заговори тихо, залепена за вратата. А Лола седеше на чуждото легло в средата на чуждата стая и слушаше монолога на майка си с непоносимо отегчение. Животът й не можеше да е по-тъп. Маруся шептеше пред вратата, заради шибания Орлин Колев. Това беше наистина вбесяващо. Запуши за секунда уши, но не можеше да стои така до безкрайност. Отпуши ги. Майка й беше минала на молба.
- ...Повярвай ми, знам колко ти е тежко... Сърцето ме боли, като те гледам как се измъчваш, но в момента нищо не може да се направи. Казвам „в момента“, защото наистина е така, всичко се променя и вярвам, че някой ден ще можеш да видиш баща си. Нека да мине малко време. Знаеш как се гледа на тези неща. Знаеш и какъв човек е Орлин. Колкото и да ти мисли доброто, той не може да застане срещу закона, нищо че съм му жена, а ти си ми детето. Нека да се поуспокоят нещата и ти обещавам, че пак ще видиш баща си. Ще го уредя! Сега обаче те моля да се успокоиш! Всяко твое вълнение, сълзи, нещастие, е вълнение, сълзи и нещастие за малкото същество в теб... А то не е виновно за нищо! Да не страда насила, моля те, Лола... Опитай се да мислиш хубави неща и постепенно ще започнат да се сбъдват. Нали искаш да си добра майка? Само светли мисли за човечето в теб... И няма нищо по-силно от майчината любов, каквото и да мислиш понякога за мен... Обичам те повече от всичко!