- Права си, че само присъстващите знаят истината, но преди да отхвърлиш категорично Стоян или Стенли, както ти му казваш, дай му шанс, виж се с него. Аз самият някак не мога да свържа момчето, което виждам в министерството, с някакъв изнасилван. Познавам хората, той е много свестен, работлив, амбициозен, има много качества, а е и хубав и чаровен, виждам, че с това и ти си съгласна... - подсмихна се Колев.
Лола завъртя очи отегчено, но не отрече. Беше прав, малката курва си падаше по този „изнасилвач“.
- Както казах, той никак не се гордее с тази неприятна случка и напълно съзнава, че това е петно, което много трудно ще махне от името си, затова и е още повече готов да се доказва. Стабилно момче е, познавах баща му, беше свестен и работлив мъж, сега се грижи за майка си. Смъртта на баща му го е натоварила с голяма отговорност. Майка му е болна от диабет, той трябва да е и син, и съпруг за нея. Вижте се пак, чуй го, виж как се чувстваш, и после решавай...
Нямаше излизане на глава с този и все пак Лола омекна. Какво пък, ако всичко това беше вярно. Тя познаваше ли Софи добре? Не. Не бяха в един клас, нито имаха общи приятели. Може би наистина имаше такива момичета, които имаха нужда от много секс и не им пукаше с колко момчета спят. Виждаше й се крайно невероятно, но Колев беше успял да вкара червея на съмнението в нея.
- Окей...
Отстъпи, разбира се. Беше много доволен, въпреки че не го показа, за да не я отблъсне отново. Видеха ли се, Стоян щеше да я омае. Електричеството между тях беше осезаемо, а Лола не се противеше много на инстинктите си. Всичко щеше да се подреди точно както го искаше.
- Добре, ще му кажа да ти се обади.
Прибра се в стаята на детето объркана. Какво пък... Ами ако това, което Колев й каза, беше вярно? Стенли изглеждаше напълно променен и това й харесваше. Като се сетеше за него, усещаше топлина между краката и гъдел в стомаха. Беше станал много готин. Преди беше прекалено животински агресивен и як, явно че мъката от смъртта на баща му го беше облагородила. Не искаше да си признае, но вече знаеше, че ще спи с него. А какво щеше да стане после, не искаше да мисли. И вече се ненавиждаше за това, което щеше да направи.
Още на следващата сутрин Колев извика Стоян в кабинета си и му каза, че не се съмнява във версията му. Вижда, че е достоен син на баща си, и че той не само няма да пречи на контакта му с Лола, но и вече й е обяснил, че всичко, което тя знае, не отговаря на истината.
63.
Вечерята със Стоян мина повече от добре. Направо неочаквано за нея самата. Заведе я на Панорамата на парк-хотел „Москва“, където беше резервирал маса. Всички го познаваха, по поведението на сервитьорите си личеше, че често ходи там. Този път й подари само една роза, красиво увита в целофан с панделка. Имаше вкус, а и чувство за такт. Букетът щеше да е прекален за вечеря с неизвестен край. А и беше натегаческо. Не обичаше лигави мъже. Беше ясно, че страшно си пада по нея, но държеше дистанция. Този път беше облечен целият в черно, както някога, само че сега изглеждаше много по-малко заплашителен. Съвсем малко заплашителен. Толкова, колкото тя да го хареса.
Той забеляза веднага погледа й.
- Отслабнах с десет килограма около смъртта на татко. И смятам така да си остана, преди бях някакво бичме...
- Да, беше доста масивен... - усмихна се Лола.
Поръчаха си бутилка траминер „Хан Крум“, сервитьорът наля първо на Стенли, той отпи и кимна небрежно. Явно искаше да покаже, че има добър опит с вината и ресторантите. После стана сериозен и започна да говори. Повтори всичко, което беше казал на Колев, а после Колев беше предал на Лола. Тя го слушаше внимателно, без да го прекъсва. Когато дойде моментът с опетненото му име и несправедливото обвинение, че е насилник, очите му се насълзиха.
- Лола, знам, че всичко това е много трудно за приемане от момиче като теб...
Прекъсна го рязко:
- Не знам какво искаш да кажеш с „момиче като мен“, то е трудно за приемане от всяко момиче. Софи не ми приличаше на нимфоманка. А и как се става курва на петнайсет години, не ми е много ясно. Какъв опит със секса има човек на тази възраст? Има нещо страшно сбъркано и ужасно в тази история... Не знам...
Той се втренчи в очите й с уморен, мек, съблазнителен поглед. Имаше красиви, плътни устни с капризна извивка, челюстта му беше силна, мъжествена. Макар и отслабнал, раменете му бяха широки, косата лъскава, тъмнокестенява, а очите черни като бездна. Бездна, която я привличаше неудържимо.