Лола взе чашата с вино и отпи голяма глътка, за да се прикрие. Но той виждаше всичко. Сърцето му подскочи от радост. Беше му ясно, че се съпротивлява с всички сили, но го желае. Как искаше да я чука. Сега, веднага да я метне на едно такси, да я заведе у тях и да я скъса от секс. Но трябваше да е търпелив. С нея трябваше да е много внимателен и търпелив.
- Напълно те разбирам, повярвай ми. И точно затова ми е адски тежко. Беше огромна грешка, грозна грешка, срам ме е, че я направих... И... съчувствам на Софи... дори бих й се извинил, въпреки че тя едва ли ще иска да ме види...
Хм, ако беше искрен, това беше смело. Лола се впечатли. Може би пък беше искрен. Може би наистина Софи не беше точно тази Софи, която тя си представяше. Може би през цялото време тя наистина не е знаела истината.
- Съмнявам се, че би приела извиненията ти, но е готино, че искаш да се извиниш. Не знам... Само като си го представя, и ми става лошо...
Лицето й отново помръкна. Трябваше да играе агресивно, не биваше да я оставя повече да мисли за това. Беше казал всичко, което трябваше. Пресегна се към ръката й. Тя го погледна изненадано, беше смел жест след всичко, което й разказа. Зениците й се разшириха, срещайки погледа му, но не дръпна ръката си.
- Не си представяй нищо друго, освен хубави неща... с мен... Падам си по теб ужасно и... искам да те направя щастлива... Ти си страхотно момиче, всеки път като те видя, просто... няма да ти кажа какво ми става... Всичко...
Усмихна й се с най-топлата си и широка усмивка. Ръката му беше направо гореща, с очертани мускули, здрава, силна, голяма. Лола прехапа устни за момент и се усмихна тъпо. Не можеше да се понася, знаеше, че си личи, че си пада по него. Дяволите да го вземат.
- Харесвам мъже, които искат да ме правят щастлива, но това не е лесно, предупреждавам....
Тя измъкна ръката си, той се разсмя с глас.
- Още по-добре, не понасям момичета, които не знаят какво искат!
- О, аз знам много добре.
Изведнъж Лола пусна хладната стена, която й вършеше чудесна работа. Това побъркваше мъжете, защото тъкмо си мислеха, че я бяха покорили, и хоп, измъкваше се от ръцете им. Само че Бичето имаше богат опит с жените и това ни най-малко не го обезкуражи, напротив, изостри апетита му. Присви очи и й се усмихна с лека ирония.
- Страхотна си. Само като си помисля откога съм си те заплюл и как ми излезе късметът с баща ти, направо не мога да повярвам, че сега сме заедно тук... Аз ще постигна много, Лола, да знаеш. Пред теб стои мъж с голямо бъдеще.
- Първо, Орлин не ми е баща. Второ - първо го постигни, после ще говорим.
Този май много си беше повярвал, трябваше малко да го приземи. Погледна си часовника. Усетил накъде отиват нещата, той веднага се впусна в разкази за общи техни познати, казармата, родителите му, смъртта на баща му и тя нямаше избор, освен да го слуша. Разбира се, че имаше избор, но й беше интересно да чуе какъв човек е той наистина. Постепенно успя да я увлече и така и тя започна да споделя своите истории и своя живот. Колкото и да й беше приятно обаче, все пак се налагаше да е по-сдържана на първата среща.
- Трябва да се прибирам, майка ми не може да спи при детето.
Бичето леко се ядоса, плановете му за вечерта бяха други, но не го показа. Трябваше да е железен. А тя явно обичаше да контролира ситуацията, но не знаеше, че това няма да трае дълго с него. Щеше да клекне рано или късно. Сега обаче трябваше да бъде идеален кавалер. Каквото искаше Лола, това трябваше да стане.
- Да, разбира се!
Махна на сервитьора за сметката и извади пачка с десетолевки. О, беше добре с кинтите, това беше добра новина. Не си падаше по момчета, които нямаха пари. Не за друго, а защото автоматично това се отразяваше на самочувствието им. Обичаше самоуверени мъже, които можеха да плащат сметките на жените, които харесваха.
Бичето хвърли четирийсет лева на сервитьора и си тръгнаха. Блокът на Колев беше точно зад парк-хотела, така че нямаше много време за разговори. Трябваше да бъде настоятелен. И да се видят колкото се може по-скоро. Желязото се кове, докато е горещо.
- Надявам се, че ще помислиш върху това, което ти разказах, и ще ми дадеш шанс пак да те видя, нали? - каза той и й препречи пътя.
Нощта беше звездна, пролетна, топла, подухваше лек вятър, който галеше любовно, зимата беше свършила, беше време за живот. Отмести един дълъг кичур, който падаше върху лицето й, луната го огря, бяло, нежно, момичешко лице с две големи сиво-сини очи, които го гледаха неразгадаемо. Тя леко наклони глава и се погали в ръката му като котка. Той прокара ръката си под косата й зад врата и властно приближи лицето й към своето. В момента, в който погледите им се срещнаха, се награбиха и се целуваха дълго и ненаситно. Тя рязко го отблъсна.