- Стига, трябва да се прибирам!
Тръгна си, без да се обръща, без да каже довиждане. Бичето се опита да издърпа съвсем отеснелите си джинси леко надолу. Беше надървен до болка.
- Ей! Ще ти се обадя, искам пак да те видя! - извика след нея.
Тя нищо не отговори, само се усмихна доволно на себе си. После си помисли, че беше напълно луда. Това не беше нормално. Падаше си по мъж, който може би беше участвал в брутално изнасилване. Искаше да му вярва, но засега й беше трудно. И въпреки това не можеше да спре да мисли за него. Какво ли беше нормално при нея? Живееше в дома на човек, който я контролираше желязно, а сега си падаше по изнасилвач. Всичко това беше ужасно. Изгони неприятните мисли от главата си. Остана само топлото желание в стомаха й.
64.
Стоян не губи време и й се обади още на следващия ден, за да й каже колко му е било приятно. Беше влюбен в нея, както и във всичко около нея. Тя беше най-страхотното момиче в София. Искаше да я заведе в Созопол, в родната къща на баща си в стария град. Искаше да се запознае със сина й. Искаше да я води на обяд, а ако не може, утре вечер на вечеря. Искаше да я види веднага. Не утре, сега. И всичко това беше казано с гласа на хориста от ГУСВ, мек, топъл, дълбок, кадифен. Пееше добре, но и се беше научил да говори. Тя отказа за днес, за утре, за другиден, и най-накрая се съгласи за петък.
Проклетите пеперуди в стомаха й се размърдаха осезаемо. Не беше гъдел, а силно пърхане, от което почти се задъха. И не бяха пеперуди, а някакви мутанти на пеперуди, от които почувства страх, толкова бяха големи! Но бързо прогони страха и съмнението от главата си.
Мечтаеше да има семейство повече от всякога. Истинско, нейно семейство, не лъжата и фалша, в които живееше с майка си и Колев. Всяко момче, с което спеше, беше подложено в главата й на подробен разбор дали става, или не за целта. Повечето не ставаха и въпреки това тя се привързваше бързо и отчаяно към тях, после с ожесточение режеше клона, на който седеше. Беше абсолютно ужасена от себе си - как можеше да вижда Стоян, когото дълго време не беше могла да понася (беше престанала да го нарича Бичето в мислите си), изведнъж като мъжа, за когото можеше да се ожени. Това не беше безпринципно, то беше просто невъзможно, докато в нея съществуваше и сянка на съмнение за истината около изнасилването на Софи. Знаеше, че и той, и Колев вярваха, че Софи е била „такава“, „курва“, и че нищо не е било направено срещу желанието й, и това правеше нещата още по-сложни. Дали беше възможно да е „такава“ и да е „курва“, Лола не беше сигурна, защото да си „курва“, не беше нещо извънредно в начина, по който мъжете виждаха жените. Но Стоян беше толкова убедителен в тезата си, че не беше употребявал никакво насилие, че желанието на Лола към него я накара да повярва, че всичко, което беше чула и си беше мислила за този случай, е просто плод на нейната болна фантазия. И на факта, че не познава сексуалността на „някои жени“. Прие лъжата. Защото дълбоко в себе си знаеше, че е лъжа. И все пак я прие.
Бичето се беше променил и беше станал наистина Стоян, дори не и Стенли. В дните до следващата им вечеря й се обаждаше всеки ден. Когато Лола се обърна към него със Стенли, той я поправи. Имал си хубаво българско име, този прякор го свързвал с лош период в живота, Стоян си било супер.
Разказа й за болестта на баща си, бърз и агресивен рак на белите дробове, заради който си отишъл за три месеца. Баща му бил най-добрият му приятел, страшно строг, дори го биел като малък, но сега му бил благодарен за този бой. Създал в него желязна дисциплина. Признателен му бил за всичко. Бил мълчалив, строг човек, абсолютен патриот.
След 9 септември бил на обучение в Москва, а после отишъл на работа в УБО. В началото за малко бил милиционер. Въпреки че имал висока заплата, у тях никога нямало нищо излишно и настоявал да живеят много скромно. И страшно гонел Стоян да се учи добре. Стоян не знаел какви други впечатления има Лола от него освен лошите, но бил завършил с отличие Двайсет и втора гимназия. Намалили му поведението в девети клас „заради някакви тъпи, пуберски изцепки“, както той се изрази, но после се стегнал и се оправил. Бил в казармата една година, там открил, че може да пее доста добре, и го взели в хора на ГУСВ. Амбицията му е да стане дипломат и кандидатствал „Външна търговия“, но не го приели. Щял да кандидатства пак.