66.
Последваха запознанства на Лола с майка му и на Стоян с малкия Стефан. Майката беше тиха, симпатична жена, която гледаше тъжно. Лола си помисли, че не е ясно защо гледа тъжно, дали защото страдаше по мъжа си, или защото той не я беше направил щастлива. Може би и двете. Беше ясно, че Стоян не прилича на нея. От снимката на стария Велев в хола гледаше мъж в униформа и фуражка, горд и с нереално мек поглед, който му придаваше фотографията от онова време. Всички бяха с топли, тъмни, меки погледи, а реалността беше друга. Стресна се от мислите си, защото Стоян изглеждаше по същия начин, а тя помнеше един друг негов поглед, тъмен като бездна. Бездните не изчезваха току-така. Беше неприятна мисъл.
Съсредоточи се върху майка му, която за сметка на това като че ли й се радваше. Макар и с лека, едва доловима дистанция. Усети малка, прозрачна стена, но стена.
Това момиче имаше незаконно дете от известен актьор. Изглеждаше добро и беше много хубаво, но сигурно имаше нещо сбъркано с нея. И баща й беше невъзвращенец, нищо че беше доведена дъщеря на Орлин Колев. Само той й вдъхваше доверие и заради него не се притесняваше за сина си. Личеше си, че е глезено дете, което не е лишавано от нищо, а на нейния Стоян му трябваше друго момиче. По-обикновено, може би не толкова умно, той да е по-умният, да я води и тя да се подчинява и да го балансира. Познаваше си мъжете. Стоян беше като баща си - ни се водеше, ни се караше. И жените го харесваха и той нямаше задръжки с тях. Беше се опитвала да му говори, но никога не я слушаше. Само я поглеждаше за секунда с дълбокия, леко плашещ поглед на мъжа й, след което идваше да я целуне по главата.
- Не се тревожи, мамо, всичко ще бъде наред. Знаеш, че се оправям с всичко.
На Лола й беше много приятно да ходи у тях, защото живееха простичък, някак наистина човешки живот. Искрено харесваше леля Златка и си мислеше, че е взаимно. А и апартаментът им в „Червена звезда“ беше достатъчно голям, за да не я притесняват, когато бяха в стаята на Стоян. Искаше да направи добро впечатление на майка му.
След като Стоян й беше разказал за страхотното момиче, в което беше влюбен, майка му го беше попитала дали е сигурен, че то може да спи у тях. Родителите й разрешават ли? Ако разрешават и тя има дете, кой гледа детето? Аха, не го гледа тя, а бавачка. Предупреди го да внимава с нея, глезена е, има бавачки, свикнала е на лукс. Това е опасно.
Банята пък беше проблем за Лола. Тя винаги беше проблем, защото всички живееха с родителите си. Не по-малък проблем беше, че обикновено правеха секс през една стена от родителското тяло, и тя се страхуваше, че всичко се чува. Отиваше на пръсти да се измие и винаги се чувстваше на тръни, въпреки че беше ясно, че връзката им става все по-сериозна. В края на краищата Стоян я беше накарал да остава да спи у тях.
Майка му го предупреди да внимава да не забременее момичето. Той само се беше усмихнал, нямаше страшно, знаеше какво прави. Сексът беше страхотен. Обожаваше големите й перфектни гърди и съвършеното й тяло с дълги крака и малко дупе. Умираше да души копринената й дълга коса, която винаги миришеше на скъп парфюм. Вадеше го от неговата реалност и го водеше в един друг свят, за който беше мечтал. Майка му не разбираше тези неща. Беше готов на всичко, за да остане там, в този елегантен свят със западни дрехи и музика, мазди, страхотни почивни станции на Златни пясъци и Дружба. Нейният свят, на любимата му, на Лола. Името й беше курвенско и това също му харесваше.
В началото на връзката им, поне пет пъти, докато Лола беше у тях, телефонът беше оставян да звъни прекалено дълго. Стоян най-накрая вдигаше, след което затваряше. Никой не се обаждал от другата страна. Видя й се малко странно. Но колкото и да беше странно, го забрави.
Една вечер се прибраха много пияни с двойка нейни приятели и докато приятелите й се натискаха на дивана, а майка му се беше скрила в стаята си, Стоян я извика на балкона. Очите му бяха зачервени от алкохола, награбиха се и се изядоха от целувки. Изведнъж властно я отстрани от себе си. Беше почти грубо, Лола се изненада, но нямаше нищо изненадващо, очите му за секунда станаха далечните черни бездни, които я бяха привлекли преди много години. Погледът му се смекчи на секундата, отстрани косата от лицето й, хвана го нежно с големите си ръце и сложи пръст на устата й.
- Шшшшт. Тихо. Обичам те.