Маруся подготви сватбата перфектно. Венчаха се на „Витошка“, при „феята със синята коса“, както наричаха синьокосата служителка, която водеше сключването на всички граждански бракове в центъра на София. На венчавката бяха само кумовете, Маруся и Орлин, Цеко и Ганка Докови и майката на Стоян. За кумове бяха поканени Стоян Ангелаков и съпругата му Донка. Ангелаков беше министър на културата, най-близкият приятел на Колев, както и негов съселянин.
Лола никога не беше виждала дядо си и баба си толкова развълнувани и щастливи. Цеко веднага беше одобрил мъжкото момче, а Ганка плачеше заради всичко преживяно от внучката й и за края на страданията й.
Беше хубава като кукла, с дълга семпла рокля от коприна екрю без нищо претруфено по нея и бяло изкуствено цвете, закрепено в елегантния кок, в който беше събрана косата й. Стефчо беше облечен в костюмче и риза с малка папийонка и никак не искаше да стои при възрастните. Държеше майка му да го държи за ръка, докато „синята фея“ мърмореше заклинанията си. Лола се опита да му обясни, че трябва да отиде при баба и дядо, но той не отстъпи. Накрая го откъснаха от нея с рев и двамата със Стоян успяха да си разменят пръстените и целувката.
Оттам отидоха на обяд в Руския клуб, където Колев позволи на Маруся да изпие чаша шампанско за дъщеря си, а Стоян беше основно зает с това да прави добро впечатление на другия министър. Майка му и Цеко и Ганка се опитаха да разменят няколко думи, но разговорът не вървеше. Само Стефчо вилнееше около масата за радост на Колев и най-накрая от превъзбуда и много тичане се подхлъзна и си удари главата на един стол. Зарева неутешимо, старите предложиха на Лола и Стоян да го вземат, но Стоян каза, че всички ще се приберат заедно вкъщи, нямаше какво повече да висят в този ресторант. А и трябваше да си починат за купона довечера, на който щяха да дойдат приятелите им.
68.
Междувременно, въпреки цялата какофония около подготовката за сватбата, Колев беше успял да организира ремонт на една част на огромния си апартамент, която можеше да бъде отделена така, че хем младите да живеят отделно, хем да са му подръка. Направи им отделен вход, поръча, без да ги пита, мебели по свой вкус от завода в Ловеч, купи отделен хладилник, пералня и печка и им предаде ключовете.
Стоян си направи устата да излязат под наем, но Колев го убеди без много усилия, че е най-добре за всички да са наблизо. Нито щяха да харчат пари, нито щеше да им се налага да се разкарват, за да оставят Стефчо при тях, когато искаха да излизат. А и Стефчо си беше свикнал да е около тях, нямаше защо да се разделят. Така развали плановете на Стоян да върже Лола вкъщи да си гледа детето и да не може много да шава. В случая интересите на Лола напълно съвпадаха с тези на Стоян, но по съвсем други причини, които тя нямаше намерение да споделя с него.
Опита се да му повлияе все пак да се махнат от дома на Орлин, без да знае, че той се беше разбрал с Колев да й обясни, че не изкарва достатъчно пари, за да могат да си позволят да живеят под наем в прилично жилище в центъра. А и тя беше студентка и не изкарваше нищо, той нямаше да приеме пари от шефа си. Лола побесня, защото се усети кой седи на дъното на това решение, но нищо не можеше да направи. Беше й ясно, че реално нямат избор. Капанът си стоеше здраво залостен. Добре че поне Стоян беше до нея и вече не беше съвсем част от семейството на Орлин Колев. Мина й през ум да му сподели за семейната си история, както и за писмото от баба си, но бързо се отказа. Нищо добро нямаше да излезе от това, той нямаше да разбере, а и беше подчинен на Колев. Не можеше да очаква от него да застане на нейна страна, когато му беше и тъст, и началник. Колкото и да й беше неприятно, съображенията и компромисите не приключиха със сватбата й.
Постепенно се примири с всичко. Примирението явно беше нещо полезно, направо положително. Според майка й тя порастваше. Имаше и друго хубаво нещо. Откакто беше със Стоян, баща й не й липсваше толкова много. В прегръдката на съпруга си се чувстваше спокойна.