Семейният им живот беше напълно необременен откъм битови грижи. Жената се грижеше за Стефчо и младите можеха да излизат когато пожелаят. На следващата година Стоян беше приет да учи „Външна търговия“ благодарение на връзките на тъста си. Кариерата беше в ръцете му. След като завършеше, щеше да започне да пътува и някой ден щяха да го изпратят като търговско аташе в някое българско посолство на Запад. Имаше и нещо друго, изключително възбуждащо и съблазнително. Само като си помислеше за това, му ставаше. Надървяше се не от жена, а от тайна, която Орлин му беше споделил. Предстояха големи промени. Другарят Живков лично беше уведомил Колев и другарите от Политбюро, че щяха да се променят някои неща около икономиката и евентуално щеше да разреши да съществуват фирми по западен модел, но свързани с държавата. За избрани хора, разбира се. Беше въпрос на малко време. Тъкмо Стоян щеше да е завършил и щеше да е готов тъст му да го включи в новите структури. Сетеше ли се за това, получаваше такава ерекция, че веднага му трябваше жена. И винаги я намираше, независимо от Лола.
72.
Между зет и тъст цареше пълна хармония. Пиеха си уискито заедно, без жените, поне два пъти в седмицата. Момчето се развиваше по план и Колев беше напълно доволен от постигнатото. За втората годишнина от сватбата подари на младото семейство синя мазда. Лола завършваше ВИТИЗ и започна работа като редактор в телевизията. Стефчо растеше обграден с любов от всички страни и за радост на Колев все повече заприличваше физически на баба си Маруся. Депресията на Лола беше изчезнала и майчинското чувство я беше завладяло. Обожаваше малкия си син.
Стоян беше създал приятелства с няколко момчета от курса си, всичките синове на големи партийци и също със съпруги от сой. Те бяха „стабилните хора“, с които искаше да общуват по семейно, докато приятелите и приятелките на Лола бяха предимно актьори, режисьори и оператори, които той презираше заради вятърничавите им професии. Беше научен от баща си, че интелектуалците са в повечето случаи безполезни хора, които трябва да бъдат контролирани. Държеше се презрително с тях, а когато се напиеше, ставаше груб и се държеше просташки. Финесът и възпитанието му влизаха в действие само когато нещо трябваше да бъде спечелено.
Ревнуваше жена си жестоко. На няколко пъти преби мъже, които си бяха позволили да се загледат в нея. Побоищата се случваха на улицата, в ресторанти или на купони, нищо не го спираше. Очите му се наливаха с кръв и Лола започна отново да се страхува от него. Никой обаче не я беше карал насила да го вземе за съпруг. От най-малкото нещо побесняваше и й крещеше, а тя се страхуваше не само от очите му, а и от това, че някой ден може да й посегне. Но най-унизителното беше, че нямаше нейна приятелка, която Стоян да не гледаше с лъстиво желание.
Жените го харесваха, защото беше „истински мъж“, приятелките й привидно се радваха на брака й, но веднъж една, която не й беше много близка, я попита дали не се страхува, че той може да й изневерява. Лола й отговори, че и да се страхува, и да не се страхува, ако е решил да й изневери, тя не може нищо да направи. Това беше истината.
Често се случваше след поредното пиянско гости у тях той да изпраща някоя от приятелките й. Принципно беше прав - не можеше да ги остави да ходят сами през нощта.
Но изпращанията бяха станали дълги. Лола стоеше сама, вече изтрезняла, мразеше себе си и го чакаше, а него го нямаше. След едно подобно изпращане го попита защо толкова се е забавил. Той не отговори, но отбеляза, че трябва да знае, че еди-коя си й е МНОГО добра приятелка. И отиде да си легне.
Всичко беше ясно. Приятелката й не му беше бутнала, а други явно не се бяха спрели. Болеше я и въпреки това търпеше. Лягаше до него изстинала, наранена и тъжна. В момента, в който той почувстваше тялото й до своето, се качваше върху нея и я обладаваше. Можеше да я чука по всяко време, всеки ден и навсякъде. А тя беше загубила каквото и да било желание и стискаше зъби, докато огромният му член дълго и ритмично се забиваше във вътрешностите й. Една нощ се опита да му откаже, но той хвана ръцете й като с клещи, вдигна ги горе и въпреки сълзите й, я облада с още по-голяма наслада.
73.
Постепенно потъна в състоянието си от преди брака. Занемари се, не й пукаше как изглежда, ходеше развлечена и без грим, престана дори да се епилира. Стоян я заплаши, че ще си намери любовница. Все едно че досега й беше верен! Може би така щеше да е най-добре, вече категорично не можеше да прави секс с него всеки ден. Чувстваше се като проститутка, като някакъв неодушевен предмет, към който той беше загубил всякаква нежност, но я притежаваше до дълбините на тялото й.