Красивият мъж щракнал с пръсти на другия, онзи излязъл с куфарите и Колев дал знак с глава на Анастасия и сина й да го следват. Те прекрачили за последен път прага на софийската си къща, строена от австрийски архитект. Повече никога не стъпили в имотите си в Чамкория, Русе, Варна, нито във фабриките на Стоян Карамихов. С напускането на дома им вече били по-малки от никой, или още по-нищожни, защото новият строй ги обявил за врагове на народа. Хора без дом, пари, положение. Животът им се сринал като кула от карти, миналото било техен враг, бъдещето не им принадлежало.
8.
Лола беше израснала, без да знае истинската биография на едната половина на семейството си. През летата, когато ходеше на село при дядо си Цеко и баба си Ганка, те никога не говореха за баща й и баба й, все едно, че не съществуваха. Тя харесваше разходките из горите и поляните около селото, знанията на дядо си и баба си за природата, обичаше разказите им за празниците, на които се колят прасета и се месят питки, в които се слага малко клонче дрян за здраве, но не ги чувстваше толкова близки, колкото баба си Анастасия. Пък и мразеше да ходи до тоалетната в двора. Вечер я беше страх да притичва през тъмното, а дупката на селския клозет й се струваше като отвор към някакъв гнусен подземен свят. Винаги имаше чувството, че от тъмното дебне чудовище. Да не говорим, че през зимата беше непоносимо студено и неудобно да клечиш в дървената барака със свалени гащи. Нямаше и тоалетна хартия, а на един пирон забучваха накъсани парчета „Работническо дело“ или „Народна армия“. Същите тези вестници всеки ден пристигаха в пощенската им кутия, което не спираше да дразни бащата на Лола.
Една сутрин Лола си хапваше пържени филийки с айрян, когато баща й се прибра видимо ядосан и хвърли новите броеве на „Работническо дело“ и „Народна армия“, които получаваха заради Цеко Доков.
- Докога ще получаваме тези вестници, Мери? Защо трябва да търпя волята на баща ти? Освен за селския им кенеф, за друго не стават!
Маруся мигновено грабна вестниците от масата и седна, като демонстративно отвори единия.
- Няма да говориш така пред детето! Аз искам да ги чета.
Стефан хладно й отговори, че детето трябва да знае поне малко от истината за заобикалящия го свят. Лола запомни това изречение. „Истината за заобикалящия го свят.“ Звучеше като нещо от приказка.
- Татко, какво значи „заобикалящ свят“?
- Всичко, което е около нас, Лиле. Масата, на която вечеряме, слънцето, което те буди сутрин, улиците, по които ходите с баба до парка, този скапан вестник, който ще накъсам...
Стефан млъкна рязко под лошия поглед на Маруся. Лола се правеше, че не забелязва какво става.
- А каква е истината за улиците? - попита Лола, настанявайки се на коленете му. Той се разсмя развеселено. Най-накрая.
Майка й ги погледна мрачно над разтворения вестник. Баща и дъщеря в перфектна хармония. Стефан прегърна Лола и я целуна по главата.
- Истината е, че ти си на татко момичето, и всичко, което виждаш, един ден ще ти е напълно ясно, защото си много умна... което не съм сигурен, че е добре...
- Защо не е добре да съм умна? Искам да знам сега, не един ден!
- Сега не може. Сега отиваш да спиш.
- Не, татииии, кажи ми истината за „Работническо дело !
Маруся затвори вестника рязко, погледна кръвнишки мъжа си и тихо просъска:
- Стефане, ако мислиш доброто на детето си, ще прекратиш този глупав разговор на секундата. Лили, отивай да си миеш зъбите!
- Няма! Искам да знам...
- Няма да повтарям! Ако искаш утре да си стоиш вкъщи наказана и да не ходите на разходка, викай ми няма...
Нацупена, Лили се запъти към банята, а Маруся застана вбесена срещу мъжа си.
- Абе ти нормален ли си?! Какво ще стане, ако Лили изтърси пред майка ми и баща ми за „истината за „Работническо дело“?! Насила ли искаш да направиш детето ни враг, това ли искаш?
Стефан стана от стола си и вдигна чинията с недоядената филия. Майка му го беше възпитала да помага на жена си. Маруся го наблюдаваше все по-изнервено. Той остави чинията в кухнята и чак тогава отговори, застанал на вратата.
- Искам да направя дъщеря ни мислещ човек. Сега излизам.
- Къде отиваш?
Стефан грабна сакото си от стола и излезе, без нищо да каже. Когато Лола се върна от банята с измити зъбки, мама подсмърчаше. Лола вече беше свикнала и отиде да си играе.
След една следваща подобна разправия Маруся не се разплака, помоли свекърва си да гледа Лола, грабна си чантата и излезе. Стефан се прибра необичайно рано, но жена му още я нямаше. Тя се прибра към 3 сутринта, легна до мъжа си и заспа на секундата. Дъхът й миришеше на алкохол. На сутринта съвсем спокойно му каза, че отсега нататък, когато той излиза и закъснява, тя ще прави абсолютно същото. Анастасия изчака Маруся да отиде в стаята си и обясни на сина си, че досега не е искала да му се бърка, но ако иска да запази семейството си, трябва да престане да излиза сам и да се прибира посред нощ. Стефан можеше да не послуша жена си, но думата на майка му беше закон. Така се приключи с живота му извън семейството. Маруся беше благодарна на свекърва си и по-щастлива от всякога.