От другата маса някой се оригнал шумно, било странно тихо, чувало се само мляскането и тропането на вилиците по чиниите на другарите. Стефан леко стиснал ръката й.
- Съжалявам за компанията. Хайде да вървим, ще те заведа на друго място.
И станал от масата пред изненадания поглед на Маруся. Тя моментално също станала, той кавалерски й дал път и тръгнал след нея, без да поглежда към масата под „Запорожките казаци пишат писмо на турския султан“. Мъжът, който вдигнал тоста по адрес на Маруся, промърморил:
- Казах ви аз, че туй... общество... комунистическото... много се бавим нещо, не слушаме Маркс... Тази млада другарка можеше да е наша...
Докато другарите се хилели, пиели и си разказвали мръсни вицове, Стефан и любимата му вървели към „Варшава“ прегърнати. Маруся била напълно забравила за заклинанията на майка си, очите й блестели, ноздрите й се били разширили от кислорода и ендорфините. Любовта официално и непоколебимо била пристигнала в живота й. Стефан бил нейният принц. За всяка любов си имало пътник.
11.
Близо осемнадесет години преди тази любов се случила една друга, не по-малко силна и страстна, но нереализирана.
Слабостта на красивия другар с каскета към Анастасия била помогнала тя да стане готвачка в училището в Радомир, където били изселени със сина й Стефан. Радомир дал много партизани на Радомирския партизански отряд и въпреки насилствената колективизация, която била приета от хората с омраза, там имало достатъчно заклети комунисти, които дълго време се държали враждебно към буржоазните отрепки, които не заслужавали да живеят.
Орлин Колев настанил майка и син в къщата на починали възрастни хора без наследници, чийто покрив течал. Едно от първите неща, които направила Анастасия, било да си ушие няколко скромни поли и блузи и да си оплете груба, кафява жилетка, подобна на онези, които носели жените от градчето. Било й напълно ясно, че не било в неин интерес да се различава от тях. Малкото й дрехи от миналия й живот били изпрани и внимателно прибрани в куфарите. Костюмчетата, шотландските жилетки, ризите от индийски памук с ръкавели с инициалите на Стефан също изчезнали под леглото. Така или иначе, той ги израснал изключително бързо, вече бил високо, дългокрако, слабо момче с бледо лице и проницателен поглед. Новите му дрехи били черен панталон от единствения груб вълнен плат, който се продавал в „Хоремаг“-а, плюс две ризи от дебел, жълтеникав памук, които Анастасия перяла и гладела всеки ден. Няколкото чифта елегантни кожени обувки с гьон, които взела със себе си от миналия им живот, били заместени с гумени галоши, в които краката им измръзвали през зимата, но въпреки това кожените обувки не напускали тъмното пространство под леглото. Всички разлики със заобикалящата ги среда трябвало да бъдат заличени. Не че не си давала сметка, че външните неща можело да изчезнат, но същността й никога нямало да може да бъде изличена, нито простена.
Нямало и следа от красивите ръце на елегантната софийска дама. От студа и прането кожата й станала груба, червена и напукана. Научила се да сади зеленчуци в малката градинка и се оказало, че имала особен талант в отглеждането им. През пролетта и лятото всичко в двора им се плодяло като лудо и Анастасия започнала да прави туршии и всякакви нечувани от местните хора вкусотии, на които постепенно научила и тях. Така успяла донякъде да спечели доверието им. През есента я викали по дворовете да им помага със специалната си рецепта за лютеница, в която слагала захар, черен пипер на цели зърна и дафинов лист, все неща, които им поръчвала да й носят от София, когато някой ходел до там. Пълнела малките червени камби с кьопоолу и ги затваряла в буркани, посипвала печените червени чушки със ситно нарязан магданоз и копър, и освен чесъна, добавяла малко захар и пипер на зърна. С една дума - буржоазката била майсторка. „И ние да научим нещо от врага“, си казвали радомирци с много предпазливо одобрение.
Орлин Колев периодично минавал през Радомир, за да види с очите се как се трансформира една „госпожа“ в селянка. Доставяло му огромно удоволствие да вижда подчинението в действие, през главата му минавали и други мисли, докато гледал красивата жена с бледа фина кожа и гъста, лъскава, тъмноруса коса на кок. Жадувал запазената й стройна фигура с пълни гърди, но прагматично пъдел изкушението. Нямал нужда от усложнения в кариерата. Било достатъчно да наблюдава успешното й според него превъзпитание.