Красивият другар виждал, че Анастасия можела да бъда чудесна учителка, но също така знаел, че ако я назначи, това ще се отрази лошо на досието му. Буржоазни елементи не можело да обучават децата на работническата класа и да ги развращават. По негова препоръка тя станала готвачка. Негов съпартизанин от Радомир изразил опасения, че децата можели да станат обект на диверсия. Ами ако тази буржоазна кучка сложела отрова и избиела децата им? Колев го успокоил, че нямало да посмее, защото й бил казал изрично, че при каквото и да било провинение и двамата със сина й щели да бъдат изпратени в Белене.
И така, радомирските деца растели, хранейки се изключително правилно, без запръжки, с малко мазнина и много витамини. Ястията, които Анастасия готвела, били разнообразни не само на вкус, но и на хранителни качества. Постепенно тя се превърнала в почти уважавана жена, която привидно била успяла да забрави миналото си, като се сляла с обикновените хора. Синът й бил отличен ученик, с невероятен математически талант, много добре, дори прекалено добре възпитан според оригващите се, пърдящи и къпещи се рядко съседи на врага от София. Орлин Колев го наблюдавал внимателно и не забелязвал никакви дефекти в начина, по който майка му го гледала. Явно го учела на скромност и трудолюбие, защото в доносите на учителката му имало само хвалби за отличника на класа.
Когато Стефан станал на 17 години, Анастасия поканила Колев на вечеря в дома й. Никога не го била молила за нищо, за пръв път се осмелявала да иска нещо, най-важното нещо за детето й - помолила за разрешение синът й да следва висше образование. Колев я изслушал, докато ядял мълчаливо. Тя стояла права до умивалника, колкото се може по-далече от него, и го гледала как лакомо яде. Никога не бил ял по-вкусно сготвено месо. Задушила го с малко червено вино собствено производство, което тя явно правела за него, защото никой друг не идвал на гости, сложила и картофи, моркови, малки лукчета и много подправки. Колев дъвчел и не можел да пропъди мисълта, че на 40 години тази жена изглеждала по-красива от всякога. И в чул да я облечеш, щяла да бъде като породист кон - соят й винаги щял да се вижда. А това не било никак добре. Под въздействието на виното изведнъж си помислил, че може би е време да вземе от нея това, което му се полагало за всичките години покровителство, още повече че тя искала от него нещо много голямо. Откъснал залък хляб, отопил с него всичко в чинията, избърсал си устата с носна кърпичка, която тя му подала. За миг погледнал дали кърпичката не била бродирана с монограма на покойния й мъж. Слава богу, не била.
- Всичко може да бъде уредено, Анастасия. Ще дойда пак другата събота, направи така, че синът ти да не е наоколо.
Втренчил горящ поглед в очите й, очаквайки реакция. Тя обаче не трепнала и сега, така, както не била трепнала преди шест години, когато й казал, че съпругът й е мъртъв.
- Добре, заповядайте, пак ще сготвя същото. Явно ви хареса... - отговорила след кратко мълчание.
Това бил най-щастливият момент в живота на Орлин Колев. Когато се прибрал в квартирата си, отново извадил албума със снимки и отворил на страницата с любимата си фотография на Анастасия, от която тя го гледала нежно и отнесено, така, както си представял, че би го гледала на следващата им среща. Отговорът й показвал, че явно най-накрая тя била оценила какъв мъж бил той.
Жените се лепели на Колев, без да полага усилие. Висок, с перфектна челюст, широки рамене, дълги крака, дори и под грозно ушитите панталони идеалният му задник привличал погледите на другарките, но привличането не било взаимно. Предпочитал да бъде сам, отколкото с бивши партизанки и ятачки, груби жени от село, които дори да били хубави, нямали никакви маниери и възпитание. Колев, без да иска, ги сравнявал с Анастасия и сравнението го отказало от секса с не една и две. Изобщо изпитвал известна неприязън към физическия допир с друго човешко същество. Единствената, която - в мечтите си - можел да докосва и да бъде докосван от нея, била ефирната Анастасия.