Народните момичета, придошли от селата в София, се смеели на висок глас, речникът им бил беден, често мляскали, като ядели, но най-лошото била хигиената. Повечето от тях се къпели веднъж в седмицата и при това събитие се поздравявали с „Честита баня“. Миризмата им много го отблъсквала, направо му пречела да се възбуди. За да му станел, трябвало да бъде почти безпаметно пиян. Гледал да ги изчука набързо на скърцащото си легло и ги пращал да си ходят. След което отивал на баня, където теляк изстъргвал кожата му до червено. Пазел се от жените не само защото в негово присъствие очите им светвали, но и защото не искал да има проблеми с партията. Жените си били жени, партизанки или не, Колев не искал да рискува да бъде натопен от някоя, че е морално разложен, ако не й отговорел на чувствата. А не бил изобщо готов да създаде семейство и напълно съзнавал, че външността му можела да му донесе повече негативи, отколкото позитиви сред класовите му другари. Всичко необикновено привличало нездраво внимание и завист. Пък и само една жена желаел истински - единствената, за която знаел, че никога не би могъл да притежава. Анастасия.
12.
Дългоочакваната събота дошла. Орлин Колев се изкъпал, избръснал, сменил бельото си. Ядосал се на себе си, че всичките му три чифта чорапи били кърпени от майка му. Бил вече мъж с положение, нямало да изневери на идеите, ако си купувал по-често нови чорапи. Напарфюмирал се с руски одеколон „Тройной“, който негов съпартизанин му бил донесъл от Съветския съюз, и се огледал в конфискуваното огледало. Изглеждал добре. Помислил си, че в позлатената, инкрустирана със седеф рамка на това огледало всичко изглеждало по-добре. За разлика от някои другари, които заграбили каквото могат от къщите на враговете, той изпитвал неприязън, дори лека погнуса, граничеща със суеверие, към вещите на хора, правили състояния от експлоатацията на по-слабите и бедните. Обаче веднъж след като се огледал в това огледало, видял себе си в друга светлина. Нещо било различно. Погледът бил по-горд и решителен, извивката на устата му властна, раменете му прави и силни, образът, който го гледал от там, бил на мъж с бъдеще, затова и го прибрал в скромната си квартира. Като гаранция за бъдещия си успех.
Погледнал се за последно в огледалото, взел издействаните с връзки шоколадови бонбони и френски коняк и тръгнал. Анастасия го посрещнала облечена в елегантна черна блуза и тясна черна пола. Колев си отбелязал наум, че тази жена била като огледалото му, правела всичко по-красиво и възможно.
Олющената селска маса изглеждала напълно различно под бялата ленена покривка, приборите били прости алуминиеви вилици и ножове, обаче подредени елегантно върху ленена салфетка.
„Значи не е носила само дрехи в куфарите... И покривка е взела... Буржоазна работа...“ - помислил си Колев, докато сядал срещу Анастасия.
Тя се държала както винаги сдържано-любезно, дори бил леко изненадан от спокойствието й. Само била малко по-бледа от обикновено. Колев не бил глупав, знаел, че била готова на всичко заради сина си. Почувствал лека, мигновена неприязън и нарочно съборил чаша, която се пръснала на парчета в краката му. Анастасия се втурнала да събира парчетата, а той я наблюдавал отгоре, и това „отгоре“ му върнало самочувствието. Била само жена, в края на краищата.
Всички жени, буржоа или не, в крайна сметка се подчиняват на мъжете.
Поднесла му печено пиле с картофи, поръсени с ароматни подправки, каквито не бил опитвал никога. Обяснила му, че използвала най-обикновена мащерка, малко риган, масло, нищо повече. И виното било нейно производство, младо, стипциво и пивко. Пазел се да не пие, но както винаги при нея, изпил повече, отколкото трябвало. Напрежението трябвало да изчезне. Хранели се в мълчание, почти нищо не си казали, той само попитал къде е синът й, тя лаконично отговорила, че щял да се прибере, след като той си тръгнел.
Анастасия не се опитвала да му се хареса, изглеждала недостижимо красива и това го карало да я желае още повече. След третата чаша станал, отишъл при нея, вдигнал я от стола властно и я целунал. Тя не се съпротивила, нито затворила очи, и това леко го изнервило. Погледът й бил непроницаем. Никога нямало да го хареса, камо ли да се влюби в него, прекалено прост бил за нея. Нищо не казвала, но погледът й това говорел и Колев изпитал неочаквана остра болка. Спуснал ръка надолу и агресивно я впил в задника й. Анастасия се измъкнала от прегръдката му, хванала го за ръка с неочаквано властен жест и го завела до леглото, където сама започнала да разкопчава ризата му. Ядосан на себе си заради слабостта си към нея, той я стиснал за китката, за да спре, и я хвърлил на леглото, като разкопчал ризата си сам с една ръка, а другата била на гърдите й, държейки я прикована за леглото в подчинение.