В квартирата си Орлин Колев запалил голата крушка, застанал в средата на стаята, огледал я и осъзнал, че цял живот щял да крие, че винаги ще сравнява всичко с Анастасия и нейния свят, който той и другарите му отнели не само от нея, но вече и от него самия. Дори само мисълта за това била предателство, а болката, която изпитвал от нея, била по-лоша от предателство. Тя била завинаги негова и нямало лек срещу нея.
Като в сън извадил албума със снимките на Анастасия, сложил го в умивалника и го запалил. Всичко било свършено. Не могъл да заспи до късно, споменът от срама го държал буден. Тази жена го накарала да се чувства слаб като мъж, той, желаният от всички жени. Жаждата за отмъщение му казвала, че тя трябвало да си плати за неподчинението. Обаче нещо не му давало мира. Привидно тя направила всичко, което той пожелал, приела го в леглото си, дала тялото си на него, дивия партизанин, не била нейна вината, че се изложил като мъж, но все пак не смирила гордостта си. Дори била облечена красиво заради него, сготвила му чудесна вечеря. И синът й бил много умен, с математическия си талант можел да послужи на Партията или да строи комунистическа България - искал да стане архитект. А и Колев бил отгледан само от майка си, баща му починал рано, знаел какво е сама жена да гледа дете.
Нямало как да сподели с никого, чувствал се като в капан и се мразел заради мислите си, не бил достатъчно твърд, прекалено много се бил размекнал. Ако шефовете му разберели, това щяло да бъде краят на кариерата му, а доверието към него било голямо. Възлагали му големи надежди. За негов ужас осъзнал, че бил дълбоко и нещастно влюбен в Анастасия и тази нощ любовта трябвало да загине. Да бъде убита. Безмилостно разстреляна и хвърлена в дълбок трап като всичките гнусни буржоазни врагове.
Поседял на леглото облечен, станал, отворил прозореца, за да излиза димът от албума, който тлеел в умивалника. Загледан в огъня, решил. Щял да й помогне, но никога повече нямало да се вижда с нея. Щял да я наблюдава само отдалече. Ако направела дори и едно прегрешение, с нея и сина й било приключено. Изсулил обувките от краката си, видял, че палецът му отново стърчал през дупка на чорапа, това го отвратило още повече, легнал с дрехите, свил се на кравай и заспал.
Така съдбата на Анастасия и Стефан Карамихови за пореден път се преобърнала.
Заживели в София в една стая в апартамент, пълен с наематели. Той бил приет да учи архитектура и станал отличник. Веднага след като завършил, въпреки лошия му произход, го взели на работа като проектант в проектантско бюро. Талантът му не останал незабелязан и започнали да му дават и самостоятелни проекти. Държал се перфектно с колегите си, винаги любезен и отзивчив, на събрания знаел кога да говори и кога да замълчи, критиките му били винаги градивни и важни за успеха на проектите. Не влизал в излишни разговори, както го била научила майка му. Живеели скромно, тя го възпитала като истински джентълмен, без да отнема от дързостта му, която й напомняла на баща му. Страхувала се за него, но не искала да го пречупва. Вярвала, че Бог винаги ще го пази. И дано да си намерел подходяща жена.
Трябвало да има семейство и любов, това, което тя загубила завинаги.
А Орлин Колев изчезнал от живота им, без да се интересува от евентуалната благодарност на Анастасия за помощта, която оказал на сина й. С изгарянето на албума той изгорил и всички пътища към нея.
13.
Един ден Стефан поканил майка си на обяд в „Руския клуб“. Анастасия моментално разбрала, че предстоят промени. От известно време синът й бил по-усмихнат от обикновено, с една лека тайнствена усмивка. Бил винаги внимателен с майка си, но това внимание като че ли станало още по-голямо. Нищо не го питала, защото знаела, че когато дойде времето, той сам щял да й каже. Имала му пълно доверие. И явно този миг бил дошъл.
Извадила перлите от куфара, облякла черен пуловер от фина мериносова вълна, който купила с връзки от трикотажния магазин на „Графа“, и седяла срещу сина си в спокойно очакване. Стефан я гледал с възхищение, наслаждавайки се на неподвластната на възрастта красота на майка си.