Когато гледала „Нюрнбергският процес“ с Максимилиан Шел, си казала, че задължително щяла да срещне такъв мъж. Щом съществувал мъж като Шел, значи имало и други като него и нямало причина съдбата да не й изпрати нейния красив, изискан принц. Стефан бил точно това, само че със сини очи и напълно отговарял на представата на Маруся за неин съпруг и бъдещ баща на децата й. А Стефан гледал на екзотичната си приятелка с нескрито обожание, готов на всичко за нея. Така бил свикнал да се отнася с майка си, която го научила, че жените са силни същества, но имат нужда от любов, топлина и внимание така, както се отглеждат орхидеи. Само така се запазвали красиви и цъфтящи - с много любов и грижа. Винаги с лека горчивина добавяла, че орхидеи в България много трудно се отглеждали.
За Стефан Маруся била блестяща орхидея с кадифена златиста кожа и почти хищни, красиво очертани устни, които той обожавал. Ръцете й с тънки дълги пръсти се спускали по тялото му като потоци от любов, любов без граници, всеприемаща и въздигаща и двамата до божественост, отразяваща се в очите на другия.
Пречките щели да бъдат преодолени, бъдещето било тяхно.
15.
След като гневът на Цеко Доков преминал, Ганка, майката на Маруся, започнала да дебне за подходящ момент, в който да му каже истината за приятеля на дъщеря им. Съпротивлявала се на мисълта, че този човек бил годеник на детето им. В него имало нещо, което не й харесвало, големеел се, не бил като тях. На Маруся й трябвало по-обикновено момче, с което да могат да си кажат две приказки на ракийка и салатка. Този нямал вид на човек, който пие ракия. Ганка поканила Стефан да обядва у тях, докато Цеко бил в командировка. Сготвила пълнени чушки, които той изял с удоволствие, но с вилицата си отделил всичкия лук от салатата с домати и краставици.
Ганка Докова не познавала хора, които не ядат лук. Отказал да пие и ракия. Единственото нещо, което й харесало, било, че не си отварял устата, като дъвче. Не можела да понася мляскането на мъжа си. Това, че винаги миришел на хубаво, било и добре, и зле. Забелязала, че дъщеря й попивала маниерите на годеника си и вече изглеждала като че ли различно, все едно, че не била нейното дете, а някаква дама. Това определено не й харесало, а още по-малко щяло да се хареса на баща й. Не била срещала по-любезно и възпитано момче от този Стефан, но произходът му личал отвсякъде. Враг, буржоа, не бил равен с тях, личало си, че се мислел за нещо повече. Страхувала се, че се големеел и момичето й можело да пострада. Но пък не била виждала по-внимателен мъж, гледал Маря като писано яйце. Маруся не давала и дума да се издума срещу него, дори настояла майка й да каже веднага истината, било безсмислено да крият, каквото ще да ставало, Стефан щял да бъде нейният съпруг. Ганка молела дъщеря си да изчака, да не бърза, да го опознае, но молбите й били напразни. Нямала друг избор, освен да каже на мъжа си истината.
Самият Цеко Доков усещал, че нещо не било наред, този Стефан не му вдъхвал грам доверие. Какви били тези ръце на мъж - гладки и с нежна кожа като на жена, ноктите винаги изрязани и чисти. Явно никога не ги е цапал с нищо, не можел да държи друго, освен молив и линия, проектант някакъв.
- Архитект! - поправяла го Маруся. - Не е проектант, татко, завършил е архитектура!
- Архитект... Виж му ръцете, какви са тези ръце като на жена... Сигурно една леха не може да прекопае... - мрачно сумтял баща й.
- Ама за какво му е да копае лехи, като ще строи сгради! Това е много повече от всякакво копане...