- Ти да мълчиш, разбира ти главата! - Цеко Доков скастрял дъщеря си ядосано. - Един мъж, ако не може да работи физически труд, за нищо не става...
Ганка Докова сръчквала дъщеря си да не продължава разговора и да не ядосва повече баща си. Нямало смисъл, нямало да промени мнението си за Стефан.
- Интелектуалец не ти трябва, а мъж... Искам много внуци...
Това вече не можело да продължава, Маруся ставала все по-нервна и един ден Ганка Докова събрала кураж и казала истината за произхода на Стефан на съпруга си.
- Ще я пребия! Ще я убия, чуваш ли!? Не може да резили семейството ни с някакъв ретрограден тип! Ще пратя и майка му, и него обратно в провинцията, кой изобщо ги е допуснал тук... Утре всичко ще проверя... Къде е Маруся? Не ме гледай така, къде е Маруся, те питам!
- На кино са - мрачно отговорила Ганка. Знаела, че Маруся не я чакало нищо добро. Обаче неизвестно откъде й дошла сила.
- Слушай ме добре, Цеко - казала с такъв тон, че Цеко Доков млъкнал и я загледал втренчено. - Няма да ти разреша с пръст да докоснеш детето. Момчето е свестно и я обича. Не е от село, не е пипал мотика, и слава богу, защото има професия, истинска професия. Ще строи пътища и предприятия, завършил е пръв във випуска, с отличие! Носи детето ни на ръце, така, както никога никой не се е отнасял с мен!
Цеко Доков побеснял.
- Така ли, това ли ти се е приискало, някой да те носи на ръце...
- Остави ме да говоря! - креснала Ганка, а на Цеко му станало ясно, че този път трябвало да слуша.
- Писна ми да гледам как се наливаш с приятелите ти и те заглеждат Маря и приятелките й, писна ми, ясно ли ти е? Не искам детето ми да попадне в семейството на нито един от твоите, нито един! Каква е майка му, какъв е бил баща му, няма значение, важното е как Стефан гледа детето ни и няма да ти позволя да се държиш лошо нито с нея, нито с него... Ако направиш нещо, ще си вдигна чукалата и ще си отида на село при наш’те, да знаеш!
Ганка Докова треснала вратата пред смаяния си съпруг и излязла. Той извадил ракията от килера, налял си чаша, изпил я на екс, налял си втора, треснал шишето на масата. Продължил мрачно да се напива. Когато Маруся се прибрала, баща й си бил легнал мъртво-пиян, а майка й я нямало. На следващия ден Цеко Доков не й говорел, но майка й я успокоила, че въпросът със Стефан бил приключен. Маруся била на седмото небе от щастие.
Баща й обаче не мислел така. Изчел досиетата на Анастасия и Стефан Карамихови и разбрал, че нищо по-лошо не можело да се случи на семейството му. Дъщеря му лепнала петно на цялата му биография, в която Партията и изграждането на комунизма били най-важната цел в живота му. Чудел се как да обясни на колегите си от Държавна сигурност, че ще се сродява с враг.
„Как не ги избихме всичките до крак, до трето коляно, сега всичко щеше да е наред!“ - мислел си, давейки мъката в ракия.
Цеко Доков започнал да пие от сутринта, докато дъщеря му цъфтяла от любов и ставала все по-красива. И въпреки че го прегръщала все така нежно, разтапяйки сърцето му, струвало му се, че вече не била неговото момиче, което обичало да танцува на „Калинка мая“ като истинска рускиня, а била подменена с чужденец в собствения му дом. Даже не и чужденец, а по-лошо - враг. Само алкохолът му помагал сърцето му да омекне и да почувства милост към любовта на детето си. Но милост към Стефан Карамихов никога не изпитал.
16.
Крадели мигове за любов. Маруся максимално се стараела да не дразни баща си, а и Стефан държал да спазват приличие дори повече от нея. Събитията обаче се ускорили, защото мензисът на Маруся се забавил. Изчакала ден, два, пет, но за неин ужас не идвал и не идвал. Майка й я гледала все по-строго и изпитателно, а Маруся ставала все по-нервна. Не знаела какво да прави, родителите й щели да я убият. Минало й през главата да сподели с Анастасия, която се държала с нея с невиждани за Маруся нежност и внимание. Познавала само грубите отношения между майка й и баща й и била като хипнотизирана от елегантността, деликатността и интелекта на майката на любимия си. Анастасия спечелила доверието й напълно, но как да й кажела, че може би е бременна от сина й?! Дори не била сигурна как и кога й се е случило, само знаела, че е забременяла. Нямала никакво съмнение, че в плоския й мургав корем вече живеело нещо, което може би щяло да промени живота й. Това било плашеща мисъл за съвсем младо момиче. Почти всичките й приятелки били правили поне по един аборт, някои имали и по три, и по четири. За тези неща се говорело като за нещо срамно и срамът винаги бил за жената, мъжете оставали незасегнати - и психически, и физически, и материално. Повечето нямали дори най-бегла представа през какво минавали жените, с които спели. Повечето бракове се сключвали заради непредвидена бременност.