Маруся не знаела какво да прави, вероятно трябвало да сподели със Стефан, а това означавало, че той нямало да й разреши да направи аборт. Сигурна била, че щял да поиска ръката й. Гледала се дълго в огледалото, в профил и анфас, вторачвала се в очите си, търсейки отговор дали била готова за сватба, както и за взрива, който щял да последва от страна на баща й.
Минали две безкрайни седмици. Маруся ставала все по-мълчалива и бледа, под очите й имало дълбоки сенки. Цеко Доков гледал втренчено красивата си дъщеря, която побутвала с вилица току-що опечената от майка й баница.
- Яж де, няма да напълнееш! Я се виж каква си кльощава... И кой яде баница с вилица... На нищо не приличаш вече, Маря, тоя твоят май гладна те държи... Какъв мъж е да харесва такава слаба жена...
- Не съм гладна.
- Какво е това, бе! Кожа и кости... Да не си болна? -изпитателно попитал баща й.
- Не ми се яде, остави ме на мира, моля те...
Маруся взела чинията си, станала рязко и изведнъж краката й се подкосили. Подпряла се на стола, за да не падне, а майка й скочила да я подкрепи.
- Какво става, бе? Да я водим на лекар! - Доков стреснато се обърнал към жена си, която мрачно гледала Маруся със стиснати устни.
- Ще я водим... Нищо й няма, преуморила се е.
Намокрила кърпа и я сложила на челото на дъщеря си, която седнала отпуснато обратно на стола си.
- Я ела в другата стая да полегнеш.
Маруся послушно станала и последвала майка си. С влизането в спалнята Ганка Докова затворила вратата след себе си и отвъртяла жесток шамар на дъщеря си. Маруся ревнала с глас и се тръшнала по лице на леглото, майка й обаче уплашено я обърнала към себе си насила и запушила устата й с ръка.
- Ти луда ли си?! Млъкни веднага! Какво искаш, баща ти да те пребие ли?! Всичко правя, за да те остави на мира, с това ли ми се отплащаш?! Бременна си, нали!?
Сълзите извирали от очите на Маруся, давела се от страх и отчаяние, изхлипала тихо и кимнала утвърдително с глава. Цялата свирепост на майка й се изпарила, станала от леглото и заключила вратата. Била обзета от чувство на внезапна слабост, сърцето й се свило от страх за детето й.
- Защо бе, майче, не внимава... Нали все това ти повтарям, откакто стана жена... Знаеш ли какво може баща ти да направи на Стефан и на майка му, а?! Ако разбере, отново ще ги изсели от София и окото му няма да мигне! Защо не се пази, защо, глупаво момиче...?! - нареждала Ганка Докова и сълзите се стичали по лицето й.
- Пазих се, мамо, престани! Наистина се пазих! Моля те, не ми се карай! Стефан много внимава, не знам как е станало - отчаяно я прекъснала Маруся. Майка й клатела глава неутешимо.
- Пазил те е... Казах ти аз, че не е за теб, той не е от нашите, глезен е. Защо не ме послуша?! Какво ще правим сега? Баща ти не трябва да разбира в никакъв случай. Не слушаш, Маре, не слушаш, всичко знаеш, и ето резултата. Сега да ни говорят хората. Нищо, не се притеснявай, ще намеря връзки да направиш аборт. Стефан знае ли?
Маруся я погледнала стреснато и поклатила глава отрицателно.
- И няма да му казваш! С тази история трябва да се приключи веднага, преди да е станало по-лошо. Баща ти ще го убие, ако разбере.
Двете седели безмълвни и покрусени. Маруся я втресло. Била само на двайсет и две години и мисълта за аборт я ужасявала. Била чувала страшни истории от съученички и колежки. Кой щял да й направи аборт, нито била женена, нито имала деца?! Имало лекари, които извършвали незаконни аборти, но с голям риск да си загубят работата. Познато момиче на нейна приятелка пробило матката си с игли за плетене в опит да убие плода, друга пила коняк, докато лежала във вана с почти вряла вода, и получила зловещ кръвоизлив, трета се натровила с някаква отвара, дадена й от знахарка. Не било разрешено ползването на пълна упойка, абортите се извършвали с местна, която обезболявала тялото, но жените чувствали инструментите в себе си, стъргането, чукането, тракането по металните съдове, гласовете на лекарите. Половината от забременелите българки имали прекъснати бременности, не били рядкост и жени с над десет аборта. Никой не учел децата в училище какво да правят, когато съзряват сексуално. Мъжете не искали и да чуят за презервативи. Сексът не бил секс, ако бил с гума. Дори и Стефан не ползвал презервативи. Маруся чувала, че всяка година убивали десетки хиляди неродени деца, и нейното дете щяло да бъде едно от тях.
В последния момент преди да стигнат до „Първа градска болница“, в която майката на Маруся уредила да я „оправят“, изведнъж Маруся се заковала на средата на „Раковска“. Била мислила много. Загубила сън, откакто разбрала, че е бременна. Не й излизала от главата жабата, в която била инжектирана урината й, и така станало ясно, че е бременна. Ако на следващия ден жабата произведяла сперма, това потвърждавало бременноста. Каква гадост! Лъжела Стефан, че е преуморена, че кара някакъв лек грип, и се измъквала от срещи с него. Той я гледал изучаващо, но не питал, тя сама щяла да си каже. Приемал извиненията й с толерантност и кавалерство, които Маруся не била срещала досега. На няколко пъти деликатно се опитал да разбере какво я мъчи, разпитвал я отдалече за родителите й, за баща й, за ученето, за всичко, за което се сещал, че би могло да причини депресия на любимата му. Само нежността й към него била непроменена.